Всяко нещо си има начало и край, само Дунав мост има два края, така поне твърди един мой приятел – артист и поет. Та началото на моето Пътешествие Малта, разбира се беше Рим, тъй като пак по думите на един мъдрец – всички пътища водят към Рим. Преди повече от половин година се чу, че AGM-a ще бъде в Рим и аз започнах много сериозно да се замислям – да участвам. Имах разбира се известни колебания от неуточнен характер, но когато стана ясно, че няма да е Рим, а ще е Малта всичко си дойде по местата, колебанията изчезнаха и за няколко часа името ми се появи в списъка на участниците.
Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
Пътя до малтийския архипелаг не беше лесен, не че беше труден. Но от Русе до Ла Валета са някакви си 5 часа... На практика обаче пътувахме почти цял ден. Русе – София – Мюнхен – Малта... Все в Европа, но не съвсем. Русе ме изпрати с хилаво ноемврийско слънце, София с мъгла, Мюнхен – не го видях, затова пък летището им е прекрасно и... много скъпо, но за всички мои приятели – страстни пушачи ще спомена идеалните условия за упражняване на този порок, които са създали баварците.
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава. Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.
И именно този малтийски туризъм те поема още на летището в Мюнхен. В момента в който се качиш на борда на Еър Малта, вкусът към живота става друг. Също както се променя вкусът на доматения сок на 10 хил м височина. Стюардите са топло усмихнати, храната е вкусна, виното малтийско. А мониторите на еърбъс-а те заливат с информация, тъй като мобилни комуникации на борда – няма. Двата часа над Италия – незабравимо преживяване, пилотите на Еър Малта – най- добрите, турболенцията не се усеща!
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи .От 1530 г. до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС. Малта е парламентарна република. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутата, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.
В неделния следобед се приземяваме леко на малтийското летище, което според инфоброшурите е обявено за най- добро летище в Европа за 2010. И... чакаме да видим – що за чудо е най- доброто европейско летище. Е, както знаем чудеса не стават или стават, но само на Коледа, не на 6ти ноември. Слизаме от самолета, на пистата има само още един еърбъс – и той на Еър Малта, там самолети на други авиолинии не кацат. И хубаво правят, летището е мааалко по- голямо от русенския площад, даже и след ремонта му. Не искам да си помисля как пилотите на Луфтханза биха приземили Боинг там. /за Луфтвафе – не говоря ;) / Разбира се, не знам от какво се разбира, но някак естествено се получи, от самолета, минахме по пистата и влязохме в залата за пристигащи, бус или ръкав – няма! Разминахме се с няколко есенни листа и малко прахоляк и се гмурнахме в малтийското летище, което се намира на 20 мин с кола от столицата Ла Валета.
От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне. Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл.
Не съм броила колко са общините и колко са „градовете” на острова. За мен такива нямаше – това си беше един гооолям град с няколко квартала. Самият факт, че в столицата живеят около 2500 души е достатъчно показателен. По- късно от любезните ни домакини разбрахме, че на 3тия по големина остров от малтийския архипелаг живеят мирно и спокойно точно... 2ма души – постоянни жители на Комино. Затова пък там, пак по техни думи, можеш да видиш истинското лазурно море, не синьо, не зелено, а ла-зур-но!
Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 км южно от Сицилия и на 250 км от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 км2) – дълъг 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км., където се намира и Валета - столицата. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове.
И така славно и полека, след една рекламация за счупен куфар на един колега, се отправихме към Малта Трансфер – компанията, която трябваше да ни отведе до люлката на рицарите хоспиталиери. Тъй като освен нашия самолет кацна и още един се оказа, че сме им дошли малко в повече и трябва да почакаме – една цигара време, но получихме уверението, че до 20 мин ще сме в хотела. И да – бяхме! О, как само бяхме... След малко чакане се появи 10 местен бус, подозирам, че е по- възрастен от мен, а аз както всички знаем, не съм в първа младост. От него слезе висок, кльощав малтиец, със синя риза и изсулен черен панталон. Шофьорът беше и горд притежател на мустак тип Джеймс-а от Металика, и го разходи гордо под носа ни, оглеждайки пътниците си и техния багаж.
Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове,с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва.Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци. Въпреки ограничените природни ресурси съвременна Малта се развива с високи темпове.Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост.Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката.
Щастливо натоварени поехме към хотела и започна нашето The Malta Experience. На тези острови всички карат като луди! Това че движението е от англиски тип изобщо не може да ги уплаши. Единственото, пред което се спират са камерите и от време на време червените светофари. Но когато на улицата стъпи пешаходец – те заковават, за ужас на 10мата пътници, познати също като чували с картофи. Никой наш възглас, къде ужасен, къде молещ, не беше в състояния да накара Лудия Макс да подкара таратайката малко по- бавно и внимателно. И да – точно за 20 минути буквално ни стовари пред 5 звездния HOTEL GRAND EXCELSIOR, гордостта на столицата Валета.
Населението на Малта е над 400 000 души ѝ е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на бялата раса от средиземноморски тип. 96 % от малтийците са католици, обединени в 2 епархии - Малта и Гозо. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.
За 4 дни, благодарение на информационната мрежа http://europa.eu/europedirect/introducing/index_bg.htm, туристите се увеличиха с около 500. И нищо, че се изсипахме на рецепцията на талази, малтийците съвсем с духа на рицарите хоспиталиери се бяха подготвили. Задоволиха всичките ни питания, капризи и укротиха малките ни терзания, породени от приключението с малтийския бус. Всеки от нас получи за временно убежище прекрасно студио с изглед към залива и яхтеното пристанище. Това изведнъж ни вля сили и ни накара да хукнем по улиците. Тук при нас на тези улици им казваме калдаръми. И ако някой се е запътил към Малта – нега се чувства предупреден – ниски и удобни обувки са най- доброто, което можете да сложите в куфара си. Отправихме се, разбира се към Малтийския орден, хем че нямахме идея как точно изглежда.
Хоспиталиерите (на френски: Ordre des Hospitaliers, на малтийски: Ordni ta’ San Ġwann) са рицарски орден, познат още като Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и от Малта, Малтийски рицари, Малтийски орден, Родоски рицари, Рицари йоанити . Представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи под ръководството на брат Жерар през 1080 г. и съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Названието „хоспиталиери“ произлиза от лат. hospitale - гостоприемен; hospital - болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа и до сега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.
Оказа се разбира се че това е църква, но докато стигнем до нея, се помотахме хууубавичко по тесните стръмни улички на Валета. Всяка от които води до брега на Средиземно море. И тъй като минаваше 17 часа, не успяхме да влезем при Ордена, в църквата на Свети Йоан. В Малта всичко затварят в 17. Магазини, музеи, църкви и всички административни сгради. Който видял – видял и утре е ден! Остават да работят до около 20 часа, разбира се магазинчетата за сувенири – всякакви рицарски неща за по около 5 евро парчето. Все пак туризмът е национален приоритет и това личи навсякъде. От една много симпатична българка, хостеса в ресторантчето пред църквата на Ордена, научихме, че на практика ако решиш да се занимаваш с туризъм и отвориш кафене или друго заведение държавата никога няма да допусне да фалираш. Не само ще ти помогне да стартираш, но и ако забележи, че нещата не се развиват добре, ще ти изпрати цели екипи от аниматори, които да съживят умиращия ти бизнес. Това разбира се е тяхно решение – имат си приоритети и си ги следват, все пак са потомци на хоспиталиерите.
Рицарите от Малта - през 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I (наречен по-късно "Великолепни"), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл V, император на Свещенната Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден. Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия Изток. Малта е малък каменист остров между Сицилия и Африка с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна,няма дървета и липсва вода.
Да, вода липсва, затова и малтийската бира е ужасна! Като компенсация пък малтийското вино е прекрасно. За любителите на сладки „женски” питиета се предлагат ликьори от кактус, нар или смокини. От същите растения можете да опитате и сладка. Аз обаче предпочетох средиземноморската кухня. И станах неин верен почитател, без да има нужда да ме ръкополагат. Както се знае аз риба не ям и морски дарове тоже. Ама защото не съм била ходила в Малта. Не знам какво количество октоподчета, скаридки, рибки и мидки погълнах. И не, не ми стана лошо, и да - пак бих го направила! Гарнирано с арабските салати с много лимон и зелени подправки и разбира се кус- кус!
Но недостатъците на Малта се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в Средиземно море, а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град Мдина в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища Биргу и Сенглеа и около тях изграждат солидни укрепления - високи стени с кули и бастиони.
Мдина! Ще пропусна Лудия Макс 2, който ни закара от Ла Валета до Рабат. И ще се „телепортирам” на последната спирка на автобуси 51, 52 и 53 – Рабат, градината пред портите на Тихата /спокойната/ крепост Мдина. Крепостният ров е запълнен с лимонена горичка, това го споменавам само за протокола. На кратко историята на Мдина е такава – когато Рабат се пренаселил от простолюдие, знатните граждани решили, че повече така не може и си построили Мдина. Бедните, разбира се били прогонени зад стените на Тихата крепост. Съвсем в духа на Мария – Антоанета – ДГД драгите зрители :-Р. Към днешна дата Мдина е прекрасно мини кварталче, пълно с галерии и магазинчета за цветно стъкло и дантели, рицарски нещица и собствени църква и кметство. За по- хард туристите има и музей на мъченията, а за по – романтичните музей на средиземноморското водно богатство. Усещането е за малките градчета в южна Франция – светли фасади с цветни, ярки капаци на прозорците и много жасмин по каменните огради. Около 17 часа всички музеи и магазини затварят, кмета на Мдина подкарва сребристия си мерседес към Рабат, а градските порти се притварят.
Трябва да се отбележи способността на рицарите бързо да се нагодят към новите условия. Оказва се, че те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на Близкия Изток. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. И те постигат всичко това в учудващо кратки срокове. Скоро откриват предимствата на пиратството. През следващите два века техните галери се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави.
А за да сме и ние като рицарите любезните ни домакини ни устроиха истинска рицарска вечеря. В днешния Mediterranean Conference Centre ни посрещнаха гвардейци, с духова музика и огнехвъргачи. Аз лично исках да остана и да живея там! В бившия „почивен дом” за рицари, който днес е конгресен център, с дебели каменни стени и най- добрия интернет в цяла Малта! Рицари, вино и интернет, това стига! Толкоз!
Малта скоро се превръща в център на търговията с роби в Средиземно море. Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа. Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите.В Европа честват малтийските рицари като спасители. Те получават от европейските монарски големи парични средства, които използват за строежа на грандиозни укрепления. Малта става най-голямата крепост в Средиземно море. С неутрализирането на традиционния им враг започва ерата на упадък и на рицарския орден. Начинът на живот на рицарите се превръща в безделие в обстановка на богатсво и комфорт. Ежедневието им се запълва с пиянство, хазарт и сексуална разпуснатост.
Е, чак до последното не успяхме да се „извисим”, но пък получихме истинска рицарска вечеря – с много вино, печен бут и кулинарни глезотийки. Слугите /сервитьорите/ бяха малко несръчни и поляха една- две колежки със соса за месото, в суматохата между две сиртакита. Нооо, все пак ще им простим, благородно и по рицарски. За нашето добро настроение се погрижиха двама поети – с китари, един илюзионист – в стил Копърфийлд, повтарям Копърфийлд, да не се бърка с Ковърдейл! Около масите щъкаше и една девойка – художничка, която наскицира един - двама от нашата маса – в това число и моя милост. Ама не знам мен ли е гледала или за нещо друго си е мислила, тъй като на рицарския ми портрет само прическата ми е същата. Докато похапвахме и попийвахме, освен речта за „добре дошли” чухме и дуо – един цигулар – евреин, и един акордеонист – руснак. Те ни преведоха от гръцкото сиртаки, през „Очи чорние” до Виенския валс, който увенча края на вечерята. Бис нямаше! Все пак евреин и руснак, в бивш дом на пенсионирания рицар хоспиталиер. В който, както разбрахме от речта преди първата наздравица, не можело да постъшиш без да имаш написано завещание. Редно е, някакси предварително да се знае кой ще плати сметката след рицарската веселба.
Рицарският орден на Св. Йоан съществува и днес със седалище в Рим. Tой се е превърнал в една хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни страни и има представителства в множество държави. И днес той има суверенни права. Орденът е признат официално и поддържа дипломатически отношения с 103 държави. Има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, регистрационни табели, има свой официален химн, герб и флаг. Посветените рицари са 12 500.
Пак от речта на любезните домакини разбрахме, че „Малта никога не е била английска колония”. Малтийците просто решили да си направят модерна държава, и за целта „любезно поканили англичаните да дойдат” и да ударят едно рамо в тия сложни дела. Добре ама на англичаните много има харесало и поостанали малко повече, след като свършили работата. Та се наложило малтийците пак „любезно да ги помолят” да си тръгнат. Така поне твърди местната легенда, аз не съм присъствала... Към днешна дата англичаните са много малък процент от постоянно пребиваващите в Малта, за сметка на новобогаташите руснаци и украинци, които доста добре са се настанили по цялото средиземноморие и не само там.
По отношение на статута на Малтийския орден има различни мнения. Според някои Малтийският орден е най-малката държава на света, като държавната и територия е с площ 0,06 км2 - на централната сграда на ордена в Рим, а освен това приема и изпраща дипломатически посланици.Надделява обаче мнението, че Малтийският орден е субект без държавност, тъй като не са налице важни признаци на държавата - няма суверенна територия, не е признат за държава от другите държави и от ООН (няма код на ООН за страна по ISO 3166 - нито за държава, нито за зависима територия). Обаче за разлика от други непризнати държави, с изключение на Палестина, Малтийският орден има официален статус на наблюдател към ООН.
Някак си бързо минават 4 дни в най- малката европейска държава. Колко е европейска при положение, че 80% от инвестициите там са либийски е друг въпрос. Истината е, че слизайки от самолета и качвайки се при Лудия Макс се питах – що ми трябваше да идвам изобщо. Но! Два дни след като се върнах все по- често и не само от моята уста чувам въпроса: Защо изобщо се върна? И отговорът е само един – за да отида пак! И не за 4 дни, и не в командировка... Не знам дали тогава ще се върна обратно, не знам и какво бих правила, ако остана там, при рицарите... Но пък човек никога не знае на какво може да бъде начало един край.
