mayarina

Don't come knocking no more

2012-01-30T10:24:00.000+02:00

You're everything I could want
There's no house you couldn't haunt
You're the key that could keep me in
You're the sense under the skin

I won't bring you roses
I'll bring myself instead
Time only is time for what was meant
Not what was said

Don't come knocking
Don't come knocking
Don't come knocking at my door

Don't come knocking
Knock knock knocking
Don't come knocking no more

You're a dream I could wake up in
You're a fight I shouldn't try to win
You're the door I always leave open
You're the heart that's always hoping

Off a tree-lined avenue
In a cottage of stone
I am sleeping, not dreaming
I would rather live alone

Don't come knocking
Don't come knocking
Don't come knocking at my door

Don't come knocking
Knock knock knocking
Don't come knocking no more

All the stars in the sky
They can't light our way, oh no
All the maps and all the charts
All the dreams
Dreams who won't leave you home
Home

Don't come knocking
Don't come knocking
Don't come knocking at my door

Don't come knocking
Don't come knocking
Don't come knocking at my door

Don't come knocking
Knock knock knocking
Don't come knocking no more

Where do you go when you're lonely?

2012-01-29T19:56:00.000+02:00

Hope you guess my name...

2012-01-15T10:22:00.000+02:00

Please allow me to introduce myself
I'm a man of wealth and taste
I've been around for a long, long year
Stole many a mans soul and faith
And I was round when jesus christ
Had his moment of doubt and pain
Made damn sure that pilate
Washed his hands and sealed his fate
Pleased to meet you
Hope you guess my name
But what's puzzling you
Is the nature of my game
I stuck around st. petersburg
When I saw it was a time for a change
Killed the czar and his ministers
Anastasia screamed in vain
I rode a tank
Held a generals rank
When the blitzkrieg raged
And the bodies stank
Pleased to meet you
Hope you guess my name, oh yeah
Ah, what's puzzling you
Is the nature of my game, oh yeah
I watched with glee
While your kings and queens
Fought for ten decades
For the gods they made
I shouted out,
Who killed the kennedys?
When after all
It was you and me
Let me please introduce myself
I'm a man of wealth and taste
And I laid traps for troubadours
Who get killed before they reached bombay
Pleased to meet you
Hope you guessed my name, oh yeah
But what's puzzling you
Is the nature of my game, oh yeah, get down, baby
Pleased to meet you
Hope you guessed my name, oh yeah
But what's confusing you
Is just the nature of my game
Just as every cop is a criminal
And all the sinners saints
As heads is tails
Just call me lucifer
Cause I'm in need of some restraint
So if you meet me
Have some courtesy
Have some sympathy, and some taste
Use all your well-learned politesse
Or I'll lay your soul to waste, um yeah
Pleased to meet you
Hope you guessed my name, um yeah
But what's puzzling you
Is the nature of my game, um mean it, get down
Woo, who
Oh yeah, get on down
Oh yeah!
Tell me baby, what's my name
Tell me honey, can ya guess my name
Tell me baby, what's my name
I tell you one time, you're to blame
Ooo, who
Oh, yeah
What's my name
Tell me, baby, what's my name
Tell me, sweetie, what's my name
Ooo, who, who
Oh, yeah

Аз ли съм или не съм

2012-01-14T19:34:00.000+02:00

Един човек върви зад мен.
Обръщам се, а няма никой.
И така - всеки ден.

Прониква в мене и пониква.
От гърлото ми глупаво наднича.
Обича ме. Флиртува с моите очи.
От зъбите ми си тъкми усмивка.

С моят глас мълчи - свенливко.
Усещам скелета му грапав,
заплетен между мойте стави.
Мъча се да го отпратя - не става.

Отдавна в тялото ми се засели.
Без да пита връхлетя.
Нахълта целият.
Сега.

Наконтен със пижама на цветя,
Събужда се и ляга в мен.
И така - всеки ден.

Аз ли съм или не съм.

is there anybody out there? help me sing my song...

2012-01-11T10:35:00.000+02:00

ЕДИН АБСОЛЮТНО НАЧИНАЕЩ НА 65

2012-01-08T18:58:00.000+02:00

It's hard to say it, I hate to say it...

2012-01-08T11:13:00.000+02:00

Wish You Were Here

2012-01-07T15:43:00.000+02:00

The Man I Love

2012-01-03T00:12:00.000+02:00

Billie Holiday

петимата от... R

2012-01-02T21:09:00.000+02:00

100% masculine

2012-01-02T00:50:00.001+02:00

HAPPY NEW YEAR!

2012-01-01T17:46:00.000+02:00

Abba - Happy New Year

2011-12-31T16:49:00.000+02:00

2011та, криза НЯМА - Една повече от добра година!

2011-12-26T00:22:00.006+02:00

По пътя между два магазина от предколедния шопинг тур, увита в мек шал и ново яке си мисля за изтичащата година. Студения вятър прояснява мислите ми и ги подрежда по месеци. Януари, февруари, март - нов проект, голямо мислене, голямо смятане и голямо писане. И голямото пренебрегване на онова гласче, което крещеше - ТОВА НЕ Е ЗА ТЕБ!
Април, май, юни - ново бебе - най- накрая момиче, след поредицата от малки мъже, през последните 4 години, смятането и писането продължава, вече следпроектно. А аз преминах от младите към зрелите европейци, закръгляйки 35.
Юли, август, септември - облекчение и море, море и голф, и любимия ми тригодишен Началник, а писането продължава. И лудостта продължава, не че ме е напускала някога. Септември ли казах - тази година септември трябваше да го забранят и ще намеря още поне 20 човека да се подпишат под това ми искане!
Октомври - отрезвително въздействие имаше този октомври, тъжно, но и положително. Ноември! Ех, Ноември! Намерих нова любов или по- скоро преоткрих една стара, формулировката няма особено значение. Оставих сърцето си в сърцето на Средиземно море. Декември - през декември получих всичко. Първо дойде изкристализиралото решение: никога-повече-не-пренебрегвай-ОНОВА-ГЛАСЧЕ, никога-повече-не-прави-компромиси-с-важните-неща, за-напред-разчитай-само-на-себе-си. После дойде и новото вдъхновение, а накрая си дойде Синеочето, попълни семейното щастие и започнаха празниците.
Декември си отива след 5 дни, с него си отива и една повече от добра година, много - по добра от предишната и малко по- лоша от следващата. Отказвам да слушам за кризи - криза няма, тя е в главите ви, а от там можете само вие да я извадите. Отказвам да слушам мрънканици и оправдания, че космоса ни пречи, както и отказа да си признаем, че ракетата ни е крива. Продължавам да съм убедена, че след като аз мога да работя по 16 часа в денонощието с желание, то всеки би могъл да получи удовлетворение от работата си. И както аз не признавам кризи, така никой не би трябвало да се оправдава с тях. Отказвам да се примиря с внушенията, че някой друг е ковач на съдбата ми и че алтернативи няма, и вярвам, че спасението на давещите се е в ръцете на самите тях.
Какво искам от 2012та? Бях свикнала с мисълта, че маите са прави и всичко ще свърши. Даже се бях приготвила за това и го чаках с нетърпение, и любопитство. Все пак е добре от време на време, през някой друг век, да има прочистване на планетата. Да, ама се оказа, че нямало да стане точно така и извадих План Б.
Той включва: Здраве, като мине човек от групата на младежите в по- горната графа и му е нужно все повече. Търпение, за да довърша спокойно това, което започнах. И малко любов, за разкош, която да ми дава смисъл и сили, да се изправям всяка сутрин.
Не е много нали?
Но за мен е достатъчно!

Christmas Lights

2011-12-25T23:08:00.000+02:00

(Live in Berlin, 21 Dec 2011) - Coldplay

Ruse Xmas tree 2011

2011-12-12T22:37:00.000+02:00

MALTA, There and Back Again - Virtute et Constantia

2011-11-20T06:28:00.000+02:00

Всяко нещо си има начало и край, само Дунав мост има два края, така поне твърди един мой приятел – артист и поет. Та началото на моето Пътешествие Малта, разбира се беше Рим, тъй като пак по думите на един мъдрец – всички пътища водят към Рим. Преди повече от половин година се чу, че AGM-a ще бъде в Рим и аз започнах много сериозно да се замислям – да участвам. Имах разбира се известни колебания от неуточнен характер, но когато стана ясно, че няма да е Рим, а ще е Малта всичко си дойде по местата, колебанията изчезнаха и за няколко часа името ми се появи в списъка на участниците.
Република Малта е островна държава, разположена върху архипелаг в центъра на Средиземно море южно от Италия, източно от Тунис и северно от Либия. Първи финикийците откриват стратегическото значение на архипелага при своята колонизация на западното Средиземноморие. След тях идват Рим, Византия, Арабският халифат, Арагон, норманите, Малтийският орден, Франция и Великобритания, като всички са търсели добри пристанища за контрол върху Средиземно море.
Пътя до малтийския архипелаг не беше лесен, не че беше труден. Но от Русе до Ла Валета са някакви си 5 часа... На практика обаче пътувахме почти цял ден. Русе – София – Мюнхен – Малта... Все в Европа, но не съвсем. Русе ме изпрати с хилаво ноемврийско слънце, София с мъгла, Мюнхен – не го видях, затова пък летището им е прекрасно и... много скъпо, но за всички мои приятели – страстни пушачи ще спомена идеалните условия за упражняване на този порок, които са създали баварците.
Въпреки че географски островите са част от Африка и лежат върху африканската континентална плоча, културно и исторически те са част от Европа. През 2004 г. страната става член на Европейския съюз. И по население, и по площ, Малта е най-малката страна-член на ЕС. Малтийският език е единственият семитски език, официален за европейска държава. Мистичният ореол около Малтийския орден и топлият средиземноморски климат правят Малта привлекателна туристическа цел за много европейци целогодишно. Около 24,2% от БВП на страната е от туризъм.
И именно този малтийски туризъм те поема още на летището в Мюнхен. В момента в който се качиш на борда на Еър Малта, вкусът към живота става друг. Също както се променя вкусът на доматения сок на 10 хил м височина. Стюардите са топло усмихнати, храната е вкусна, виното малтийско. А мониторите на еърбъс-а те заливат с информация, тъй като мобилни комуникации на борда – няма. Двата часа над Италия – незабравимо преживяване, пилотите на Еър Малта – най- добрите, турболенцията не се усеща!
Стратегическото кръстопътно местоположение на Малта в центъра на Средиземно море определя дългата ѝ история като арена на нашествия и окупация. Колония на финикийци, картагенци, римляни, византийци, араби, нормани, сицилианци, французи .От 1530 г. до 1834 г. Малта е резиденция на Йоанитския (Малтийски) орден. Страната получава независимост от последната си владетелка - Великобритания през 1964 г. От 2004 г. Малта е член на ЕС. Малта е парламентарна република. Парламентът е еднокамерен, състои се от 65 депутата, избирани за срок от 5 години. Начело стои президентът за целия мандат.
В неделния следобед се приземяваме леко на малтийското летище, което според инфоброшурите е обявено за най- добро летище в Европа за 2010. И... чакаме да видим – що за чудо е най- доброто европейско летище. Е, както знаем чудеса не стават или стават, но само на Коледа, не на 6ти ноември. Слизаме от самолета, на пистата има само още един еърбъс – и той на Еър Малта, там самолети на други авиолинии не кацат. И хубаво правят, летището е мааалко по- голямо от русенския площад, даже и след ремонта му. Не искам да си помисля как пилотите на Луфтханза биха приземили Боинг там. /за Луфтвафе – не говоря ;) / Разбира се, не знам от какво се разбира, но някак естествено се получи, от самолета, минахме по пистата и влязохме в залата за пристигащи, бус или ръкав – няма! Разминахме се с няколко есенни листа и малко прахоляк и се гмурнахме в малтийското летище, което се намира на 20 мин с кола от столицата Ла Валета.
От 1993 г. територията на Малта е подразделена на 68 общини управлявани от местни градски съвети. Между тях и централното държавно административно тяло няма междинно ниво на подразделяне. Съществуват и други две форми на деление в държавата, които обаче са създадени със статистическа цел и нямат административен смисъл.
Не съм броила колко са общините и колко са „градовете” на острова. За мен такива нямаше – това си беше един гооолям град с няколко квартала. Самият факт, че в столицата живеят около 2500 души е достатъчно показателен. По- късно от любезните ни домакини разбрахме, че на 3тия по големина остров от малтийския архипелаг живеят мирно и спокойно точно... 2ма души – постоянни жители на Комино. Затова пък там, пак по техни думи, можеш да видиш истинското лазурно море, не синьо, не зелено, а ла-зур-но!
Малта е разположена на Малтийския архипелаг, съставен от три населени (Малта, Гозо и Комино) и три необитаеми (Коминото, Филфла и Свети Павел) острова. Архипелагът се намира на около 90 км южно от Сицилия и на 250 км от Северна Африка. Най-голям е остров Малта (245,7 км2) – дълъг 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км., където се намира и Валета - столицата. Брегът на острова е скалист, съставен от множество малки заливчета, образуващи естествени пристанища, пясъчни плажове и стръмни клифове.
И така славно и полека, след една рекламация за счупен куфар на един колега, се отправихме към Малта Трансфер – компанията, която трябваше да ни отведе до люлката на рицарите хоспиталиери. Тъй като освен нашия самолет кацна и още един се оказа, че сме им дошли малко в повече и трябва да почакаме – една цигара време, но получихме уверението, че до 20 мин ще сме в хотела. И да – бяхме! О, как само бяхме... След малко чакане се появи 10 местен бус, подозирам, че е по- възрастен от мен, а аз както всички знаем, не съм в първа младост. От него слезе висок, кльощав малтиец, със синя риза и изсулен черен панталон. Шофьорът беше и горд притежател на мустак тип Джеймс-а от Металика, и го разходи гордо под носа ни, оглеждайки пътниците си и техния багаж.
Вътрешността на острова е заета от ниски хълмове,с грижливо оформени тераси по склоновете, на които се отглеждат култури. Малта няма реки и езера и все пак 50% от площта ѝ се обработва.Сладка вода за напояване и консумация се получава чрез преработване на солена морска вода. Остров Гозо е с 4 пъти по-плодородни почви от о. Малта, върху който се отглеждат висококачествени лозя, различни плодове и зеленчуци. Въпреки ограничените природни ресурси съвременна Малта се развива с високи темпове.Основни промишлени отрасли са електрониката, ремонт на кораби, хранително-вкусова промишленост.Корабоплаване, туризъм и търговията са най-важни за икономиката.
Щастливо натоварени поехме към хотела и започна нашето The Malta Experience. На тези острови всички карат като луди! Това че движението е от англиски тип изобщо не може да ги уплаши. Единственото, пред което се спират са камерите и от време на време червените светофари. Но когато на улицата стъпи пешаходец – те заковават, за ужас на 10мата пътници, познати също като чували с картофи. Никой наш възглас, къде ужасен, къде молещ, не беше в състояния да накара Лудия Макс да подкара таратайката малко по- бавно и внимателно. И да – точно за 20 минути буквално ни стовари пред 5 звездния HOTEL GRAND EXCELSIOR, гордостта на столицата Валета.
Населението на Малта е над 400 000 души ѝ е най-малката по площ и население страна в ЕС. Основната част от населението са малтийците, които са представители на бялата раса от средиземноморски тип. 96 % от малтийците са католици, обединени в 2 епархии - Малта и Гозо. Над 1 милион туристи посещават страната всяка година.
За 4 дни, благодарение на информационната мрежа http://europa.eu/europedirect/introducing/index_bg.htm, туристите се увеличиха с около 500. И нищо, че се изсипахме на рецепцията на талази, малтийците съвсем с духа на рицарите хоспиталиери се бяха подготвили. Задоволиха всичките ни питания, капризи и укротиха малките ни терзания, породени от приключението с малтийския бус. Всеки от нас получи за временно убежище прекрасно студио с изглед към залива и яхтеното пристанище. Това изведнъж ни вля сили и ни накара да хукнем по улиците. Тук при нас на тези улици им казваме калдаръми. И ако някой се е запътил към Малта – нега се чувства предупреден – ниски и удобни обувки са най- доброто, което можете да сложите в куфара си. Отправихме се, разбира се към Малтийския орден, хем че нямахме идея как точно изглежда.
Хоспиталиерите (на френски: Ordre des Hospitaliers, на малтийски: Ordni ta’ San Ġwann) са рицарски орден, познат още като Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и от Малта, Малтийски рицари, Малтийски орден, Родоски рицари, Рицари йоанити . Представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи под ръководството на брат Жерар през 1080 г. и съществуващ и до днес. През различните периоди седалище на братството са били Йерусалим (църквата или болницата на св. Йоан Кръстител), островите Родос и Малта, а сегашното седалище на ордена е в Рим. Названието „хоспиталиери“ произлиза от лат. hospitale - гостоприемен; hospital - болница, лечебница. Най-ранното наименование на ордена е „Ordo militiae S. Johannis Baptistae hospitalis Hierosolimitani“. Орденът поддържа и до сега болници в Палестина и Европа. Орденът е официално признат от папите Паскал II и Евгений III съответно през 1113 и 1153 г.
Оказа се разбира се че това е църква, но докато стигнем до нея, се помотахме хууубавичко по тесните стръмни улички на Валета. Всяка от които води до брега на Средиземно море. И тъй като минаваше 17 часа, не успяхме да влезем при Ордена, в църквата на Свети Йоан. В Малта всичко затварят в 17. Магазини, музеи, църкви и всички административни сгради. Който видял – видял и утре е ден! Остават да работят до около 20 часа, разбира се магазинчетата за сувенири – всякакви рицарски неща за по около 5 евро парчето. Все пак туризмът е национален приоритет и това личи навсякъде. От една много симпатична българка, хостеса в ресторантчето пред църквата на Ордена, научихме, че на практика ако решиш да се занимаваш с туризъм и отвориш кафене или друго заведение държавата никога няма да допусне да фалираш. Не само ще ти помогне да стартираш, но и ако забележи, че нещата не се развиват добре, ще ти изпрати цели екипи от аниматори, които да съживят умиращия ти бизнес. Това разбира се е тяхно решение – имат си приоритети и си ги следват, все пак са потомци на хоспиталиерите.
Рицарите от Малта - през 1522 г. турците, водени от султан Сюлейман I (наречен по-късно "Великолепни"), прогонват рицарите на ордена на Св. Йоан от Родос. Те се преселват през 1530 г. на остров Малта, който им е предоставен от Карл V, император на Свещенната Римска империя и крал на Испания и Сицилия. Затова по-късно орденът става известен като Малтийски орден. Рицарите на ордена не са особено възхитени от императорския дар, тъй като новата им държава е многократно по-малка от дотогавашните им владения в Близкия Изток. Малта е малък каменист остров между Сицилия и Африка с дължина 22,5 км и ширина 13 км. Почвата не е плодородна,няма дървета и липсва вода.
Да, вода липсва, затова и малтийската бира е ужасна! Като компенсация пък малтийското вино е прекрасно. За любителите на сладки „женски” питиета се предлагат ликьори от кактус, нар или смокини. От същите растения можете да опитате и сладка. Аз обаче предпочетох средиземноморската кухня. И станах неин верен почитател, без да има нужда да ме ръкополагат. Както се знае аз риба не ям и морски дарове тоже. Ама защото не съм била ходила в Малта. Не знам какво количество октоподчета, скаридки, рибки и мидки погълнах. И не, не ми стана лошо, и да - пак бих го направила! Гарнирано с арабските салати с много лимон и зелени подправки и разбира се кус- кус!
Но недостатъците на Малта се компенсират от две големи предимства. Едното е благоприятното стратегическо разположение на острова в Средиземно море, а заливът, наречен Голямото пристанище, се оказва идеален като база на флота на ордена. Рицарите отказват да се настанят в укрепения град Мдина в средата на острова, тъй като искат да бъдат близо до морето. Те харесват Голямото пристанище, където на един полуостров има малък форт. Те започват веднага да строят край него новите селища Биргу и Сенглеа и около тях изграждат солидни укрепления - високи стени с кули и бастиони.
Мдина! Ще пропусна Лудия Макс 2, който ни закара от Ла Валета до Рабат. И ще се „телепортирам” на последната спирка на автобуси 51, 52 и 53 – Рабат, градината пред портите на Тихата /спокойната/ крепост Мдина. Крепостният ров е запълнен с лимонена горичка, това го споменавам само за протокола. На кратко историята на Мдина е такава – когато Рабат се пренаселил от простолюдие, знатните граждани решили, че повече така не може и си построили Мдина. Бедните, разбира се били прогонени зад стените на Тихата крепост. Съвсем в духа на Мария – Антоанета – ДГД драгите зрители :-Р. Към днешна дата Мдина е прекрасно мини кварталче, пълно с галерии и магазинчета за цветно стъкло и дантели, рицарски нещица и собствени църква и кметство. За по- хард туристите има и музей на мъченията, а за по – романтичните музей на средиземноморското водно богатство. Усещането е за малките градчета в южна Франция – светли фасади с цветни, ярки капаци на прозорците и много жасмин по каменните огради. Около 17 часа всички музеи и магазини затварят, кмета на Мдина подкарва сребристия си мерседес към Рабат, а градските порти се притварят.
Трябва да се отбележи способността на рицарите бързо да се нагодят към новите условия. Оказва се, че те са ограничени на един малък остров и трябва да организират живота си по съвсем друг начин от този, на който са свикнали в просторните земи на Близкия Изток. Те трябва да се научат да строят кораби и да станат мореплаватели. И те постигат всичко това в учудващо кратки срокове. Скоро откриват предимствата на пиратството. През следващите два века техните галери се превръщат в страшилища за мореплаването и крайбрежните райони на средиземноморските мюсюлмански държави.
А за да сме и ние като рицарите любезните ни домакини ни устроиха истинска рицарска вечеря. В днешния Mediterranean Conference Centre ни посрещнаха гвардейци, с духова музика и огнехвъргачи. Аз лично исках да остана и да живея там! В бившия „почивен дом” за рицари, който днес е конгресен център, с дебели каменни стени и най- добрия интернет в цяла Малта! Рицари, вино и интернет, това стига! Толкоз!
Малта скоро се превръща в център на търговията с роби в Средиземно море. Много млади благородници идват от европейските страни в Малта, за да се учат в школите на рицарите. В Малта е основан един от първите университети в Западна Европа. Младежите могат да бъдат произведени рицари, след като навършат 21 години и са служили три години на галерите.В Европа честват малтийските рицари като спасители. Те получават от европейските монарски големи парични средства, които използват за строежа на грандиозни укрепления. Малта става най-голямата крепост в Средиземно море. С неутрализирането на традиционния им враг започва ерата на упадък и на рицарския орден. Начинът на живот на рицарите се превръща в безделие в обстановка на богатсво и комфорт. Ежедневието им се запълва с пиянство, хазарт и сексуална разпуснатост.
Е, чак до последното не успяхме да се „извисим”, но пък получихме истинска рицарска вечеря – с много вино, печен бут и кулинарни глезотийки. Слугите /сервитьорите/ бяха малко несръчни и поляха една- две колежки със соса за месото, в суматохата между две сиртакита. Нооо, все пак ще им простим, благородно и по рицарски. За нашето добро настроение се погрижиха двама поети – с китари, един илюзионист – в стил Копърфийлд, повтарям Копърфийлд, да не се бърка с Ковърдейл! Около масите щъкаше и една девойка – художничка, която наскицира един - двама от нашата маса – в това число и моя милост. Ама не знам мен ли е гледала или за нещо друго си е мислила, тъй като на рицарския ми портрет само прическата ми е същата. Докато похапвахме и попийвахме, освен речта за „добре дошли” чухме и дуо – един цигулар – евреин, и един акордеонист – руснак. Те ни преведоха от гръцкото сиртаки, през „Очи чорние” до Виенския валс, който увенча края на вечерята. Бис нямаше! Все пак евреин и руснак, в бивш дом на пенсионирания рицар хоспиталиер. В който, както разбрахме от речта преди първата наздравица, не можело да постъшиш без да имаш написано завещание. Редно е, някакси предварително да се знае кой ще плати сметката след рицарската веселба.
Рицарският орден на Св. Йоан съществува и днес със седалище в Рим. Tой се е превърнал в една хуманитарна църковна организация, която управлява много болници в различни страни и има представителства в множество държави. И днес той има суверенни права. Орденът е признат официално и поддържа дипломатически отношения с 103 държави. Има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, регистрационни табели, има свой официален химн, герб и флаг. Посветените рицари са 12 500.
Пак от речта на любезните домакини разбрахме, че „Малта никога не е била английска колония”. Малтийците просто решили да си направят модерна държава, и за целта „любезно поканили англичаните да дойдат” и да ударят едно рамо в тия сложни дела. Добре ама на англичаните много има харесало и поостанали малко повече, след като свършили работата. Та се наложило малтийците пак „любезно да ги помолят” да си тръгнат. Така поне твърди местната легенда, аз не съм присъствала... Към днешна дата англичаните са много малък процент от постоянно пребиваващите в Малта, за сметка на новобогаташите руснаци и украинци, които доста добре са се настанили по цялото средиземноморие и не само там.
По отношение на статута на Малтийския орден има различни мнения. Според някои Малтийският орден е най-малката държава на света, като държавната и територия е с площ 0,06 км2 - на централната сграда на ордена в Рим, а освен това приема и изпраща дипломатически посланици.Надделява обаче мнението, че Малтийският орден е субект без държавност, тъй като не са налице важни признаци на държавата - няма суверенна територия, не е признат за държава от другите държави и от ООН (няма код на ООН за страна по ISO 3166 - нито за държава, нито за зависима територия). Обаче за разлика от други непризнати държави, с изключение на Палестина, Малтийският орден има официален статус на наблюдател към ООН.
Някак си бързо минават 4 дни в най- малката европейска държава. Колко е европейска при положение, че 80% от инвестициите там са либийски е друг въпрос. Истината е, че слизайки от самолета и качвайки се при Лудия Макс се питах – що ми трябваше да идвам изобщо. Но! Два дни след като се върнах все по- често и не само от моята уста чувам въпроса: Защо изобщо се върна? И отговорът е само един – за да отида пак! И не за 4 дни, и не в командировка... Не знам дали тогава ще се върна обратно, не знам и какво бих правила, ако остана там, при рицарите... Но пък човек никога не знае на какво може да бъде начало един край.

Paul Young Don't Dream It's Over

2011-05-22T13:01:00.000+03:00

Perpetuum Jazzile - Just The Way You Are

2011-04-25T09:52:00.000+03:00

Come Fly With Me

2011-03-02T09:10:00.000+02:00

You Talkin' to Me?

2011-01-24T12:05:00.000+02:00

Филмът?!

2011-01-20T23:53:00.000+02:00

Biutiful Trailer 2010 HD

Pink Floyd - Wish You Were Here - Live (Pulse)

2011-01-06T21:17:00.000+02:00

Gerry Rafferty - Baker Street (R.I.P. january 4, 2011)

2011-01-05T10:07:00.000+02:00

New Years Day

2011-01-01T11:17:00.001+02:00

All is quiet on New Year's Day.
A world in white gets underway.
I want to be with you, be with you night and day.
Nothing changes on New Year's Day.
On New Year's Day.

I... will be with you again.

U2

HAPPY NEW YEAR

2010-12-31T13:08:00.000+02:00

Fix You

2010-12-30T17:08:00.002+02:00

Lights will guide you home
And ignite your bones
And I will try to fix you

Coldplay

Tom Petty - Free Fallin'

2010-12-27T02:54:00.000+02:00

10x IT

Something Stupid

2010-12-25T10:25:00.001+02:00

The stars get red
And oh the night's so blue
And then I go and spoil it all
By saying something stupid
Like I love you
I love you...

Robbie Williams feat. Nicole Kidman

Christmas Day

2010-12-24T09:41:00.001+02:00

On Christmas day
A young gentleman came riding past
On a snow blue winter's day
He asked to drink by our fire
And I was pleased to let him stay

He drank there quietly for a while
Then he turned and said to me
"Your eyes are green like summer grass
Your lips are red like a fresh cut rose
Your hair is soft like an Irish stream
And your voice is filled with sweet beauty"

And the last words I heard him say
Were, "I shall return for you my love
On Christmas Day"

The night will come, but I won't sleep
As I watch the stars that lead him
I cannot place where his is
But still my heart goes with him

I'm savin' all my Sunday clothes
For the day that I'll be leavin'
Father knows, my sister knows
And my friends, they're happy for me
And the priest he says, "You should thank, God
For the blessing of such beauty"

And the last words I heard him say
Were, "I shall return, for you, my love
On Christmas day"

"I shall return for you, my love
On Christmas day"

And the last words I heard him say
Were the last words I ever heard him say
"I shall return for you, my love
On Christmas day"

"I swear, I will return
On Christmas day
And yes, I shall return
On Christmas day"

"I shall return for you
On Christmas day
My love I will return
On Christmas day"

"I shall return, my love
On Christmas day
On Christmas day"

Dido

Too Lost

2010-12-24T01:21:00.001+02:00

So deep,
I can't sleep
I can't think
I just think about the things that you do

If you leave me now (1976)

2010-12-21T23:03:00.000+02:00

Chicago

life is a strange thing just when you think you learned how to use it it's gone

2010-12-13T22:03:00.000+02:00

Shakespears Sister - Hello

Zeitgeist 2010: Year in Review

2010-12-11T09:36:00.000+02:00

MARTINI® Gold by Dolce&Gabbana TV spot, starring Monica Bellucci

2010-11-25T12:07:00.000+02:00

H b-d sad blue eyes

2010-11-17T00:45:00.000+02:00

No one knows what it's like to be the bad man
To be the sad man behind blue eyes
No one knows what it's like
To be hated, to be fated to telling only lies

But my dreams, they aren't as empty
As my conscience seems to be
I have hours, only lonely
My love is vengeance that's never free

No one knows what it's like
To feel these feelings like I do and I blame you!
No one bites back as hard on their anger
None of my pain and woe can show through

But my dreams, they aren't as empty
As my conscience seems to be
I have hours only lonely
My love is vengeance, that's never free

When my fist clenches, crack it open
Before I use it and lose my cool
When I smile, tell me some bad news
Before I laugh and act like a fool

And If I swallow anything evil
Put your finger down my throat
And If I shiver, please give me a blanket
Keep me warm, let me wear your coat

No one knows what it's like to be the bad man
To be the sad man behind blue eyes

Written by Pete Townshend

... a purple little little lady would be perfect for dirty old and useless clown...

2010-11-07T19:12:00.000+02:00

Gogol Bordello - start wearing purple

Start wearing purple wearing purple
Start wearing purple for me now
All your sanity and wits they will all vanish
I promise, it's just a matter of time...

So yeah, ha

Start wearing purple wearing purple (he)
Start wearing purple for me now
All your sanity and wits they will all vanish
I promise, it's just a matter of time...

I know you since you where at twenty, and I was twenty,
but thought that some years from now
a purple little little lady would be perfect
for dirty old and useless clown...

So yeah, ha

Start wearing purple wearing purple
Start wearing purple for me now
All your sanity and wits they will all vanish
I promise, it's just a matter of time...

So yeah, I know it all from Diogenes to the Foucault
from Lozgechkin to Passepartout
I ja kljanus obossav dva paltza - chto ty!
shto muzyka poshla ot "zvukov moo"

Start wearing purple wearing purple (da da da da da)
Start wearing purple for me now

Start wearing purple for me now!

All your sanity and wits they will all vanish
I promise, it's just a matter of time...

So Vio-Vio-Violetta! Etta! Va-va-va-vaja dama ti moja!
Eh podayte nam karetu, vot etu, i mi poedem k ebenjam!

So yeah, ah start wearing purple wearing purple
Start wearing purple for me now
All your sanity and wits, they will all vanish
I promise, it's just a matter of time!...

October

2010-10-10T19:14:00.000+03:00

October
And the trees are stripped bare
Of all they wear
What do I care
October
And kingdoms rise
And kingdoms fall
But you go on

Je T'aime...

2010-09-07T23:42:00.000+03:00

September

2010-09-01T11:47:00.000+03:00

СТРАХ

2010-08-28T18:49:00.000+03:00

СТРАХ МЕ Е, ЧЕ КОГАТО СЕ СЪБУДЯ НЯМА ДА ТЕ ИМА...

Perfect Day

2010-06-24T17:27:00.000+03:00

Strawberries, cherries and an angel's kiss in spring.... My summer wine is really made from all these things

2010-06-13T14:52:00.000+03:00

Ostava - Mexico

2010-05-30T02:39:00.000+03:00

U2 - I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight

2010-05-10T17:14:00.000+03:00

Кристина Диманова

2010-04-29T00:03:00.000+03:00

U2 - Walk On

2010-03-21T14:41:00.001+02:00

Sony BRAVIA - Balls (Hi-Res)

2010-03-18T18:51:00.001+02:00

love it

Gabin - Midnight Caffe

2010-03-04T14:34:00.001+02:00

MUSE - FEELING GOOD - BY JANA

2010-02-25T23:49:00.001+02:00

Устата ми хубава, очите ми зелени

2010-02-22T21:44:00.000+02:00

Когато телефонът иззвъня, прошареният мъж попита доста галантно младата жена дали би предпочела той да не вдига слушалката. Тя го чу, като че ли някъде отдалеч, и обърна лице към него, затворила едното си око — това към светлината — и отворила неестествено широко другото, което беше толкова синьо, че изглеждаше едва ли не виолетово. Прошареният мъж й каза да се отмести по-бързо и тя се надигна на десния си лакът точно толкова бързо, колкото да не излезе, че нехае. После отметна с лявата ръка косите от челото си и каза:

— Боже мой, не зная. Впрочем ти как мислиш?

Прошареният мъж отвърна, че за него няма бог знае какво значение дали ще се обади, или не, пъхна лявата си ръка под мишницата на младата жена, над лакътя, на който се беше подпрял, и запровира пръстите си нагоре, проправяйки си път между топлата кожа на ръката и гърдите й. С другата ръка посегна към телефона. Но, за да го достигне, трябваше да се надигне малко, при което той закачи с тила си абажура. В този миг светлината, макар и доста силна, беше особено благоприятна за прошарената му, почти побеляла коса. При все че беше разрошена, личеше, че е подстригана скоро или по-право, че е редовно поддържана. Вратът и сколуфите бяха взети по обикновеному — ниско, но отстрани и отгоре косата бе оставена въздълга и това й придаваше малко „по-специален вид“.

— Ало! — отекна гласът му в слушалката.

Младата жена го наблюдаваше, подпряна все тъй на лакътя си. Очите й, по-скоро само широко отворени, отколкото зорки или любопитни, отражаваха предимно собствената си големина и цвят.

От другия край на жицата долетя мъжки глас — безжизнен като камък и все пак някак грубо, неприятно припрян:

— Лий? Събудих ли те?

Прошареният мъж погледна за миг наляво към жената.

— Кой е там? — попита той. — Артър, ти ли си?

— Да. Събудих ли те?

— Не, не. В леглото съм, но чета. Да не се е случило нещо?

— Ама наистина ли не те събудих? Кажи честно.

— Не, не… съвсем не — отвърна прошареният мъж. — Да ти кажа право, аз спя по някакви си четири часа на…

— Знаеш ли защо ти се обаждам, Лий? Абе ти не забеляза ли случайно кога си тръгна Джоуни? Да си е тръгнала случайно със съпрузите Еленбоген?

Прошареният пак погледна наляво, но този път високо, не към младата жена, която сега го наблюдаваше като някакъв, млад, синеок ирландски полицай.

— Нищо не мога да ти кажа, Артър — каза той, вперил поглед нагоре към другия, тънещ в полумрак край на стаята. — Тя не си ли тръгна с тебе?

— Не, боже мой, не. Значи, ти изобщо не си я видял да си тръгва?

— Ами… не, често казано, не съм, Артър — отвърна прошареният. — Всъщност да ти кажа право, нищо не видях цялата вечер — ни Джоуни, ни дявол. Още от вратата оня досадник — французин ли е, виенчанин ли е, дявол го знае — се лепна за мен и изкарахме цяло заседание. Тия кучета, чужденците, гледат с четири очи, ако може да изкопчат някой безплатен юридически съвет. Но защо питаш? Какво има?

— Господи, знам ли? Нищо не знам. Нали я знаеш каква е, като се зареди и я прихванат. Просто не знам. Може само да е…

— Звъня ли у Еленбоген? — попита прошареният.

— Да. Още не са се прибрали. Ох, не знам. Боже мой, та аз дори не съм сигурен, че си е тръгнала с тях. Знам само едно. Само едно, дявол да го вземе! Край вече — омръзна ми да си блъскам главата! Истина ти казвам! Този път ти говоря сериозно. Омръзна ми! Цели пет години! Исусе Христе!

— Хайде стига, успокой се малко, Артър — каза прошареният мъж. — Нали ги знаеш какви са Еленбоген — сигурно са се метнали заедно с нея на някое такси и са отишли да прекарат няколко часа в Гринидж Вилидж. Сигурно ще ти цъфнат и тримата след…

— Имам чувството, че се натиска някъде с някое копеле. Просто имам такова чувство. Нали си я знам — зареди ли се, винаги ще свие някой копелдак в кухнята. Край вече! Този път говоря сериозно, кълна ти се! Цели пет идиотски…

— Откъде се обаждаш, Артър? — попита прошареният. — От дома ли?

— Да, от дома. Дом, сладък дом… Господи!

— Е, помъчи се все пак малко да се… Слушай… ти да не си пиян бе или какво?

— Не знам. Откъде да знам, дявол да го вземе!

— Добре, послушай ме сега. Успокой се. Просто се успокой. Боже мой, нали ги знаеш какви са Еленбоген? Сигурно са изпуснали последния влак. И сигурно всяка минута ще ти цъфнат и тримата с повишено, кабаретно…

— Еленбоген са се прибрали вече.

— Откъде знаеш?

— От жената, дето им гледа детето. Ние си водим с нея разни хитри разговори. Страшно сме близки. Просто сме като две…

— Е добре де, тогава какво? Я се стегни малко и се успокой — каза прошареният. — Сигурно тримата ще ти се изтърсят всеки миг. Послушай ме. Нали я знаеш Лиона. Дявол знае на какво се дължи това, но всички стават ужасно весели, като дойдат в Ню Йорк. Нали знаеш?

— Да, знам. Знам и все пак не знам.

— Много добре знаеш ти. Я прояви малко въображение. Ония двамата сигурно просто насила са отмъкнали Джоуни.

— Слушай. Никой не е нужно да отмъква Джоуни, където и да било. Не ми ги пробутвай тия за отмъкване и разни такива.

— Никой нищо не ти пробутва, Артър — отговори спокойно прошареният.

— Знам де, знам. Извинявай. Господи, започвам да се побърквам. Наистина ли не те събудих, кажи честно.

— Ако ме беше събудил, щях да ти го кажа, Артър — отвърна прошареният. Замислен за нещо, той измъкна ръката си изпод мишницата на младата жена. — Виж какво, Артър, да ти дам ли един съвет? — попита той и прихвана телефонния шнур точно под слушалката. — Сериозно те питам. Нужен ли ти е съвет?

— Да. Не, не знам. Господи, не те оставям да заспиш. Защо ли не взема да си прережа…

— Изслушай ме за минутка — каза прошареният мъж. — Преди всичко — говоря ти сериозно този път — легни си и се успокой. Удари му дори нещо силно, преди да се пъхнеш в…

— Нещо силно ли? Какъв шегобиец. Та аз изсмуках цяла голяма бутилка през последните два часа. Така съм се гипсирал, че едва…

— Е добре, добре. Лягай си тогава — каза прошареният. — И се успокой, чуваш ли? Има ли смисъл да седиш и да се навиваш само?

— Да, разбирам. Да ти кажа, хич не бих се тревожил, ей богу, но въпросът е, че човек не може да й вярва. Бога ми, не може. Не можеш да я пуснеш спокойно дори на един хвърлей или на… не знам вече на какво. Ох, защо да говорим? Съвсем ще се побъркам вече.

— Хайде, стига. Не мисли сега за това. Не мисли повече. Моля ти се, избий от главата си всички тези глупости. Ако искаш да знаеш, ти правиш — казвам ти го съвсем честно, — ти правиш от бълхата…

— Знаеш ли какво правя? Знаеш ли всъщност какво правя? Срам ме е да ти го кажа, но знаеш ли ти какво правя аз всяка вечер? Като се прибера у дома. Да ти кажа ли?

— Слушай, Артър, това няма…

— Чакай малко да ти кажа, дявол да го вземе. Просто едва се сдържам да не започна да отварям всички врати и долапи в апартамента — кълна ти се. Всяка вечер, като се прибера, очаквам да намеря цял куп копелдаци, изпокрити из къщата. Момчета от асансьора, куриери, полицайчета…

— Хайде, хайде. Нека се опитаме да погледнем по-спокойно на нещата, Артър — каза прошареният. Той хвърли поглед надясно, към пепелника, на който бе закрепена цигара, запалена преди доста време. Но тя явно беше угаснала и той не я взе. — Преди всичко, казвал съм ти неведнъж и дваж, че това е най-голямата ти грешка. Ама знаеш ли какво правиш ти? Да ти кажа ли какво правиш? Ти просто сам си търсиш — запомни това! — сам си търсиш да се тормозиш. Ами че ти просто насърчаваш Джоуни… — Той не довърши това изречение. — Слушай, ти си страшен късметлия — тя е чудно момиче. Честна дума! А ти не искаш да признаеш нито добрия й вкус, нито това, че има ум в главата си.

— Ум ли? Какъв шегобиец. Та тя няма капка мозък. Животно — това е тя!

Прошареният мъж си пое дълбоко дъх, при което ноздрите му се издуха.

— Всички сме животни — каза той. — В основата си всички сме животни.

— Животни сме я, мръсни животни. Но аз не съм животно. Може да съм глупаво, изпортено копеле на двайсетия век, но животно не съм. Не ми ги пробутвай тия. Аз не съм животно.

— Слушай, Артър, така доникъде няма да…

— Ум! Ако знаеш само колко е смешно това. Тя, кучката, се мисли за интелектуалка! И точно това е най-веселото, това е най-смешното. Чете театралната страница във вестника и гледа телевизия до ослепяване — следователно е интелектуалка! Ти знаеш ли за коя съм женен? Да ти кажа ли за коя съм женен. Аз съм женен за най-великата жива, неизявена още и неоткрита актриса, писателка, психоаналитичка и изобщо за най-големия неоценен гений на Ню Йорк. Това не ти беше известно, нали? Господи, толкова е смешно, че ми иде да си прережа гърлото. Мадам Бовари в Колумбийския свободен университет. Мадам…

— Коя? — попита прошареният с нотка на раздразнение.

— Мадам Бовари следва курс за ценители на телевизията. Ако знаеш само…

— Хайде, хайде. Разбери, че този разговор доникъде няма да ни изведе — каза прошареният. Той се обърна и направи знак на жената — с два пръста на устата — да му подаде цигара. — Слушай — продължи той в слушалката, — ти уж си интелигентно момче, дявол да го вземе, а пък си толкова нетактичен, че не може да бъде повече. — Той се изпъна, за да може младата жена да се пресегне зад него за цигарите. — Казвам ти го най-искрено. Това проличава и в частния ти живот, и в…

— Ум! Ти ме уби просто. Боже мой! Ти чул ли си я някога да описва някого — искам да кажа, някой мъж? Някой път, когато нямаш друга работа, накарай я, моля ти се, да ти опише някой мъж. Тя описва всеки срещнат мъж като „страшно привлекателен“. Може да е най-старият, най-офрашканият, най-омърляният…

— Добре, Артър — каза рязко прошареният. — Така доникъде няма да стигнем. Доникъде, разбери. — Той пое едната от двете цигари, които младата жена беше запалила. — Между другото — каза той, като изпусна дим през носа, — как мина делото ти днес?

— Какво?

— Как мина делото ти днес? — повтори прошареният.

— О, боже мой, и аз не знам. Кофти. Две минути преди да започна пледоарията си, Лисбърг, защитникът на тъжителя, вкара оная смахната камериерка с куп чаршафи за доказателство — целите на петна от дървеници.

— Е, и какво стана? Загуби ли? — попита прошареният и дръпна пак от цигарата.

— Знаеш ли кой беше съдията? Баба Виторио. Защо ми има зъб тоя тип, един дявол знае. Още не съм си отворил устата и той се нахвърля върху мене. Какви доводи можеш да извадиш пред такъв? Изключено.

Прошареният мъж се обърна да види какво прави жената. Тя беше взела пепелника и в момента го слагаше между двамата.

— Е, загуби ли или какво? — продължи той по телефона.

— Моля?

— Питам, загуби ли?

— Да. Щях да ти разкажа и без това, но на приема не ми се удаде случай, в тая лудница. Мислиш ли, че Младия ще се вбеси? Не че ми пука, но как мислиш? Дали ще се вбеси?

С лявата си ръка прошареният завъртя цигарата върху ръба на пепелника, за да отърси пепелта.

— Не мисля, че непременно ще се вбеси, Артър. Но и едва ли ще се зарадва много. Знаеш от колко време се занимаваме с тия три идиотски хотела, нали? Още старият Шанли започна цялата…

— Знам, знам. Младия ми е разказвал историята поне петдесет пъти. Това е една от най-хубавите истории, които съм чувал през живота си. Та така, загубих това шибано дело. Но вината не е моя. Първо, тоя малоумник Виторио непрекъснато се заяждаше с мен. После пък оная налудничава камериерка започна да размахва чаршафите с…

— Никой не казва, че ти си виновен, Артър — рече прошареният. — Ти ме попита дали Младия ще се вбеси и аз просто ти дадох един честен…

— Знам, знам, че… Всъщност нищо не знам. Майната му. Във всеки случай може да се върна във войската. Казах ли ти това?

Прошареният се обърна към младата жена, може би за да й покаже търпеливото си, дори стоическо изражение. Но тя не видя изражението му. Тъкмо беше бутнала с крак пепелника и сега събираше на купчинка разпиляната пепел; вдигна очи към него, но късно. Той вече пак се бе навел над слушалката.

— Ме си ми казал, Артър — отвърна той.

— Да, може да се върна. Но още не съм сигурен. Разбира се, не съм заритал чак за войската; ако намеря друг изход, може и да не се върна. Но може да се наложи. Не знам. Там поне човек забравя всичко. Да ми дадат пак касчицата и огромното, масивно бюро, че и мрежата против комари — може пък да не е чак толкова…

— Слушай, момчето ми, знаеш ли какво ми се иска? Да вкарам малко мозък в главата ти — каза прошареният. — Уж си интелигентен мъж, пък говориш като същинско дете. Допускаш разни дреболии да набъбват като снежна топка в главата ти и да те занимават до такава степен, че не си в състояние да мислиш за…

— Трябва да я зарежа. Ясно ли ти е? Трябваше да сложа край лятото, когато топката се беше вече търкулила — това ясно ли ти е? И знаеш ли защо не го направих? Да ти кажа ли защо не го направих?

— Артър, за бога! Така доникъде няма да стигнем.

— Чакай малко. Нека да ти кажа защо! Знаеш ли защо не сложих край? Мога да ти кажа съвсем точно. Защото ми стана жал за нея. Това е простата истина. Стана ми жал за нея.

— Не знам, това е извън моите компетенции — каза прошареният. — Но, струва ми се, има едно нещо, което ти май забравяш; то е, че Джоуни не е малко момиче, а голяма жена. Не знам, но мисля, че…

— Голяма жена ли? Ти да не си луд? Тя е голямо дете, разбери! Слушай, аз взема да се бръсна — слушай само, — аз взема да се бръсна, а тя ще ме завика от майната си, чак от другия край на апартамента. Отивам аз да видя какво иска — както съм се забръснал, цялото ми лице в пяна — и какво мислиш? Защо ме вика? Вика ме да ме пита дали я мисля за умна. Честна дума! Просто е трогателна, ти казвам. Наблюдавал съм я, когато спи, и знам какво говоря. Повярвай ми.

— Е, това е нещо, което ти знаеш по-добре от… Искам да кажа, това е извън моите компетенции. Въпросът е, че ти не правиш абсолютно нищо, за да…

— Ние просто не сме един за друг. Това е цялата истина. Не сме един за друг и толкоз. Знаеш ли какво й трябва на нея? Трябва й някой огромен, мълчалив копелдак, който от време на време да й удари зверски тупаник, а после да се върне да си дочете вестника. Това й трябва. Много съм мек аз за нея. Разбрах го още щом се оженихме, ако искаш, вярвай. Ти си хитро копеле, още не си се женил, но преди да се ожени, човек понякога има проблясъци и разбира какво ще бъде след женитбата. Но аз не обърнах внимание на моите проблясъци. Мек съм си — там е цялата работа.

— Не че си мек, ти просто не мислиш — каза прошареният и взе нова запалена цигара от жената.

— Напротив, мек съм. Мек съм, ти казвам! Дявол да го вземе, аз най-добре знам мек ли съм или не. Ако не бях такъв мек, мислиш ли, че щях да оставя нещата да стигнат до… Ох, има ли смисъл да говорим? Мек съм си и толкоз… Господи, държа те цяла нощ на телефона! Защо не ми теглиш една и не ми треснеш слушалката? Наистина, я ми тресни слушалката.

— Съвсем нямам намерение да ти тресна слушалката, Артър. Бих искал да ти помогна, стига това да е в границите на човешките възможности — отвърна прошареният. — Всъщност ти си, най-лошият си…

— Тя не ме уважава. Тя дори не ме обича, разбираш ли? Фактически и аз не я обичам вече. Не знам. Хем я обичам, хем не я обичам. Зависи. На приливи и отливи. Ах, господи! Реша ли да тупна с крак, ще се случи да излезем на вечеря навън и да имаме среща някъде. И тя ми идва с тия бели ръкавици или нещо от тоя род. Не знам. Или се сещам как отидохме за първи път в Ню Хейвън. Ние имахме апартамент там, ама адски студен, а тя държи фенерчето, докато аз наместя контакта — нали разбираш. Ох, не знам. Или започвам да си мисля — боже, просто ми е неудобно да говоря за това — започвам да си мисля за онова шибано стихотворение, което й изпратих, когато започнахме да ходим. „Кожата ми розова, устата ми хубава, очите ми зелени.“ Тя няма зелени очи — нейните очи са сини като мидена черупка, дявол да ги вземе, но стиховете все пак ми, напомняха за нея… Не знам. Има ли смисъл да говорим. Побърквам се вече. Тресни ми слушалката. Истина ти казвам. Защо не ми я треснеш?

Прошареният се покашля и каза:

— Нямам намерение да ти тресна слушалката, Артър. Само едно нещо трябва…

— Веднъж ми купи костюм. С нейни пари. Казвал ли съм ти?

— Не, аз…

— Просто влязла, в „Триплър“ мисля, и го купила. Ей така, сама, без мен. Искам да кажа, че има някои дяволски хубави черти. Най-интересното е, че не ми стоеше зле. Е, панталонът трябваше да се скъси малко и да се отземе на задницата. Та искам да ти кажа, че тя има някои дяволски хубави черти.

Прошареният го слуша още секунда, после се обърна към младата жена. Макар и кратък, погледът, който и хвърли, напълно я осведоми за това, което неочаквано ставаше на другия край на жицата.

— Слушай сега, Артър, няма полза от всичко това. Няма полза наистина. Послушай моя най-искрен съвет: съблечи се и си легни като добро момче. И се успокой. Джоуни сигурно ще си дойде само след две минути. Нима искаш да те свари в такова състояние?

А с нея сигурно ще ти се изтърсят и ония проклетници Еленбоген. Нима искаш да те видят в такова състояние? — Той се вслуша. — Артър, чуваш ли ме?

— Господи, държа те цяла нощ буден. Всичките ми работи…

— Не ме държиш буден цяла нощ — отвърна прошареният. — Не се тревожи за това. Нали ти казах вече, че спя не повече от четири часа на денонощие. Искам да ти помогна, момчето ми, ако това изобщо е възможно. — Той пак се вслуша. — Артър? Там ли си?

— Да, тук съм. Слушай, тъй и тъй те държах буден цяла нощ — може ли да прескоча до теб да пийнем по едно? Бива ли, а?

Прошареният мъж се изопна, сложи свободната си ръка на темето и попита:

— Сега ли?

— Да. Ако, разбира се, нямаш нищо против. Ще постоя само минутка. Просто ми се иска да седна някъде и… Не знам. Имаш ли нещо против?

— Не — отвърна прошареният и свали ръка от главата си, — но мисля, че точно сега не бива, Артър. Ти винаги си добре дошъл у дома, но искрено казано, най-добре ще е да се успокоиш и да си стоиш у вас, докато Джоуни се прибере. Знам, че и ти самият предпочиташ това — да си бъдеш вкъщи, когато тя се прибере. Прав ли съм?

— Да. Не знам. Бога ми, не знам вече.

— Препоръчвам ти го най-искрено — продължи прошареният. — Слушай, я се пъхни още сега в леглото, а по-после, ако ти се доще, звънни ми да си поприказваме пак. И не се тревожи. Това е най-важното. Чуваш ли? Ще ме послушаш ли?

— Да.

Прошареният подържа слушалката на ухото си още миг, после я сложи на вилката.

— Какво искаше? — попита веднага младата жена.

Той взе цигарата си от пепелника, по-право измъкна я от купа изпушени или недопушени цигари. След това дръпна и каза:

— Искаше да дойде тук да пийнем по чашка.

— Господи! А ти какво му каза?

— Ти чу — отвърна прошареният и я погледна. — Нали ме чу? — И той угаси цигарата си.

— Ти беше чудесен. Просто удивителен — каза жената, гледайки го. — Господи, чувствам се като псе.

— Да-а — проточи прошареният, — ужасно положение. Не знам колко чудесен съм бил.

— Беше, беше. Чудесен беше — каза жената. — А аз съм смазана. Съвсем смазана. Погледни ме!

Прошареният я погледна.

— Да, невъзможно положение наистина. Цялата тази история е толкова невероятна, че дори не е…

— Миличък… Извинявай — каза бързо жената и се наведе напред, май си се подпалил. — Тя бръсна с пръсти ръката му. — О, то било само пепел. — И тя пак се облегна назад. — Не, чудесен, беше наистина. Господи, чувствам се като същинско псе!

— Да, ужасно, ужасно положение. Момчето очевидно изпитва…

Внезапно телефонът иззвъня.

— Господи! — възкликна прошареният, но вдигна слушалката преди втория звън.

— Ало! — обади се той.

— Ти ли си, Лий? Беше ли заспал вече?

— Не, не.

— Слушай, помислих си просто, че това ще те интересува: Джоуни току-що се прибра.

— Какво? — попита прошареният и засени очи с лявата си ръка, въпреки че светлината беше зад него.

— Да, току-що се прибра — десетина секунди след като прекратихме разговора. Рекох да ти се обадя, докато тя е в клозета. Милион благодарности, Лий. Най-искрени — нали ме разбираш? Ти още не беше заспал, нали?

— Не, не. Тъкмо щях… Не, не бях — отвърна прошареният, държейки все още ръка над очите. Той се покашля.

— Знаеш ли как е станало? Лиона, изглежда, са я хванали бясовете и е направила някоя шибана сцена с рев и Боб е поканил Джоуни да отиде с тях някъде на чашка, че да загладят работата. Не знам. Ти знаеш. Много заплетена история. Във всеки случай тя вече си е у дома. Каква гоненица! Ей богу, мисля, че всичкото идва от тоя идиотски Ню Йорк. Знаеш ли, мисля си, ако всичко се оправи, да вземем да си купим една къщичка в Кънектикът например. Не много забутана някъде, но все пак по-настрана, че да можем да водим нормален живот. Тя е луда за растения и разни такива. Сигурно ще се побърка, ако си има собствена градинка. Мисля си, кои са нашите познати в Ню Йорк освен тебе. Куп психопати. Че това рано или късно може да разклати и най-нормалния човек. Разбираш какво искам да кажа, нали?

Прошареният не отговори. Беше затворил очи под ръката.

— Във всеки случай ще говоря с нея по този въпрос още тази вечер. Или може би утре. Сега ми се вижда малко неразположена. Да ти кажа, по начало тя е страшно добро момиче и ако има възможност да си пооправим отношенията, ще бъде глупаво да не опитаме. Смятам също да оправя и онази мръсна каша с дървениците. Мисля си и се чудя, ама нека попитам и теб: смяташ ли, че ако отида да поговоря лично с Младия, бих могъл…

— Артър, ако нямаш нищо против…

— Ама ти недей мисли, че ти се обадих повторно, защото се тревожа за моята шибана служба. Съвсем не. Право да ти кажа, хич не ми пука. Мислех си само, че ако мога да се оправя с Младия, без да си блъскам много-много главата, ще бъде страшно глупашко да…

— Слушай, Артър — прекъсна го прошареният и свали ръка от очите си, — изведнъж ме удари адско главоболие. Не знам откъде се взе, проклетото. Имаш ли нещо против да прекратим този разговор? Утре сутрин ще си поговорим пак, съгласен ли си? — Той подържа така слушалката още миг, после затвори телефона.

Веднага след това младата жена му заговори пак, но той не й отвърна. Взе запалената цигара от пепелника — цигарата на жената — и понечи да я сложи в устата си, но тя се изплъзна от пръстите му. Жената се опита да му помогне да я вземе, преди да се е запалило нещо, но той й каза да седи мирно, за бога, и тя си отдръпна ръката.

Джеръм Селинджър

Fix You

2010-02-05T13:18:00.001+02:00

When you try your best but you don't succeed
When you get what you want but not what you need
When you feel so tired but you can't sleep
Stuck in reverse

And the tears come streaming down your face
When you lose something you can't replace
When you love someone but it goes to waste
Could it be worse?

Lights will guide you home
And ignite your bones
And I will try to fix you

And high up above or down below
When you're too in love to let it go
But if you never try you'll never know
Just what you're worth

Lights will guide you home
And ignite your bones
And I will try to fix you

Tears stream down your face
When you lose something you cannot replace
Tears stream down your face
And I

Tears stream down your face
I promise you I will learn from my mistakes
Tears stream down your face
And I

Lights will guide you home
And ignite your bones
And I will try to fix you

U2 - Stay (Faraway, So Close!) Subtitled

2010-01-11T20:59:00.001+02:00

Green light, seven eleven
You stop in for a pack of cigarettes
You don’t smoke, don’t even want to
Hey now, i see you check your change
Dressed up like a car crash
The wheels are turning but you’re upside down
You say when he hits you, you don’t mind
Because when he hurts you, you feel alive
Oh, now, Is that what it is?

Red lights, gray morning
You stumble out of a hole in the ground
A vampire or a victim
It depends on who’s around
You used to stay in to watch the adverts
You could lip sync with the talk show hosts

And if you look, you look through me
And if you talk it’s not to me
And when I touch you, you don’t feel a thing

If I could stay.. then the night would give you up
Stay, and the day would keep it’s trust
Stay, and the night would be enough

Faraway, so close
Up with the static and the radio waves
With satellite television
You can go anywhere
Miami, New Orleans, London, Belfast and Berlin

And if you listen I can’t call
And if you jump, you just might fall
And if you shout I’ll only hear you

If I could stay.. then the night would give you up
Stay then the day would keep it’s trust
Stay with the demons you drown
Stay with the spirit I found
Stay and the night would be enough

Three o’clock in the morning
It’s quiet and there’s no one around
Just the bang and the clatter
As an angel runs to the ground
Just the bang and the clatter
As an angel hits the ground

BJORK ITS OH SO QUIET

2010-01-09T23:22:00.001+02:00

U2 - I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight

2010-01-08T12:21:00.001+02:00

Radiohead - Creep

2010-01-03T16:15:00.002+02:00

When you were here before
Couldn't look you in the eye
You're just like an angel
Your skin makes me cry
You float like a feather
In a beautiful world
I wish I was special
You're so fucking special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell am I doing here?
I don't belong here

I don't care if it hurts
I want to have control
I want a perfect body
I want a perfect soul
I want you to notice when I'm not around
You're so fucking special
I wish I was special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell I'm doing here?
I don't belong here

She's running out again
She's running out
She runs runs runs

Whatever makes you happy
Whatever you want
You're so fucking special
I wish I was special

But I'm a creep
I'm a weirdo
What the hell am I doing here?
I don't belong here
I don't belong here

ДЯДО

2010-01-01T13:10:00.000+02:00

посрещнахме Нова Година и изпратихме Дядо
почивай в мир

Христо Цонев

коледно...

2009-12-25T15:49:00.003+02:00

and Mary, and Mary, and Mery... christmas...

2009-12-22T08:14:00.003+02:00

от покрива

2009-11-28T15:31:00.007+02:00

Бах ти културата – или кратък образователен наръчник за съвременния българин

2009-11-05T09:42:00.004+02:00

В последно време културата на българина става все по-обща. Тенденцията е в следващите 5-10 години тя да изчезне напълно, но дотогава все пак ще се наложи да поназнайваме нещичко, за да не се изложим, когато попаднем в смесена компания. Особено важно в един светски разговор е да сте компетентни за най-значимите обществени събития - коя зодия е Преслава, къде е пил снощи Валери Божинов и кога ще е поредната сватба на Софи Маринова и Дачо, че се изнервихме вече.

По тези теми всички разговарящи са добре подготвени и лафът върви леко. Но може да се случи в компанията да има любознателна кандидат-студентка, която иска да се информира по някакъв проблем, свързан с академичното й бъдеще. Например: колко са планетите в Слънчевата система, кой е открил Америка, или кой е авторът на "Опълченците на Шипка".

Подобни въпроси създават жестоко интелектуално напрежение в събеседниците. Те изискват широки енциклопедични познания, каквито повечето хора нямат. Това е шанс за вас да блеснете, като пуснете тежката артилерия на своята ерудиция. Достатъчно е да изкажете следните безспорни тези:

Литература

Иван Вазов е автор на "Под игото", а Алеко Константинов на "Бай Ганьо"или обратното. Разликата между двамата е, че Вазов не е убит, а Алеко е убит и е хижа на Витоша. Шекспир е англичанин, а Паулу Коелю не е. Паулу Коелю определено е по-добър писател от Шекспир, защото отговаря на много въпроси и казва много житейски истини, а Шекспир на нищо не отговаря и не ти казва никакви истини.

Хари Потър е магьосник, а Д'Артанян е мускетар и ако съдим по името му е арменец. Българската държава е създадена отдавна. Била е под турско робство и виновен за това е Ахмед Доган. Като не живеят в България, откъде-накъде ше ми гласуват. Имало е златен век по времето на цар Симеон, преди да му реституират горите.

Българска история

Азбуката е написана от Кирил и Методий и се казва кирилица (или май беше методиевица?). В нея липсват буквите "4" и "6", което означава, че нашите предци не са можели да напиша думата "4ере6ка", бахти загубената азбука.

Ботев и Левски са били революционери, а единият от двамата е бил поет. В момента са футболни отбори и Ботев за малко щеше да изпадне. Митю е вън завинаги!

Световна история

В Египет е имало пирамиди, фараони и балъци за милиони. А в Рим е имало императори - Цезар, Нерон, Калигула. Те вероятно са слушали чалга, защото днес повечето чалготеки са кръстени на тяхно име. Колумб е открил Америка, а Джордж Буш-младши почти я закри.

География

Земното кълбо е общо-взето кръгло. Континентите са няколко. Европа, Африка и некви други. Има и океани и морета, които са пълни предимно с вода. Най-известните морета са Слънчев бряг и Кушадасъ. Най-големият връх е Еверест, преди възродителния процес се е казвал Джомолунгма.

Париж е столица на.. една от държавите, след малко ще се сетя коя. В Париж продават страхотни обувки, една приятелка си е взела оттам много сладурски сандалки само за 120 евро, представяш ли си?

Естествени науки

Човекът е произлязъл от маймуната, а в момента тече обратният процес. По едно време е имало и динозаври, но те са измрели от скука, защото попфолкът още не е бил открит.

Сред най-важните открития за човечеството са колелото и топлата вода - оттам идва изразът "ти откри топлата вода". Сега учените са направили някакъв Голям Адронен Колайдер, който или ще избухне или няма да избухне, но тия неща принципно не са хубави.

Напоследък се появи глобално затопляне, но въпреки това парното поскъпва.

Икономика

Живеем във времена на световна финансова криза, което означава, че всичко в мола или ще поскъпне или ще поевтинее. Хората ще загубят или спестяванията си, или работата си, а някои ще загубят и живота си.

Китайците ще стават все по-силни икономически, ще тръгнат от Илиянци и постепенно ще завладеят целия свят. Оттам идва изразът "номерът на китайката".

Ще става все по-лошо. И за всичко, както винаги, са виновни евреите.

Космонавтика

Първият космонавт е Юрий Гагарин (или Юрий Галев). Но той всъщност не е първият, защото преди него в космоса е летяла някаква кучка. Така е то, кучките винаги се вреждат първи.

Музика

По принцип Моцарт е голям композитор, но Тони Стораро направо кърти мивки. Егати пауъра. Операта е много хубаво нещо, тя е до паметника на Стамболийски. Българската попмузика е в небивал възход и разбива всички чартове в MTV. Вярно, Мадона не е лоша певица, има чат-пат некви хитове, но все пак Графа е спечелил много повече музикални награди от нея.

Както виждате, общата култура не е нещо непостижимо. Научете наизуст гореизложената информация и ще бъдете признат за изключителен ерудит в светските среди, за човек от категорията "бахти колко е умен тоя пич, не е истина просто".

--------

10x @ Т. Алахверджиева

Аз и Ирина*

2009-11-01T15:15:00.002+02:00

Тъмно, мълчаливо и влажно помещение.

Тъмно, мълчаливо, неизказано събуждане.

Събуждам се със тяло, натъртено, болящо и мозък, пищящ от страх.

Опитвам се да се огледам, но виждам само сиви прашни стени и ниша за врата, водеща към сумрачен и мръсен коридор.

И усещането.

Усещането че не съм сам, че тя е до мен, трепереща от студ и неизвестност, притисната в тялото ми.

Желанието.

Желанието да избягаме, като праисторически маймуни, от студената тъмна гора и да се скрием в пещерата си. Да се сгреем на огъня и да сме живи до утрото. Поне.

Ставаме и тръгваме плахо в сумрачния коридор, подминаваме редиците от мръснобели врати.

Не зная защо сме тук и накъде отиваме, не зная от какво бягаме, но усещам че и двамата сме смъртно уплашени.

Вратата.

Спираме пред една от вратите и натискам бравата. Отваря се и влизаме крадешком вътре.

Няма никой, стаята прилича много на жилище на сам човек, прибиращ се само за да поспи между два напрегнати работни дни, умерено разхвърляно и мръсно, празен хладилник. Гладни сме.

Поглеждам през прозореца, зимен следобед, наоколо много панелни блокове и поляни между тях, покрити с дълбок сняг. И хора.

Хората.

Някои се разхождат в снега, други, като застинали каменни статуи чакат нещо. Облечени са в странно пъстри за зимен следобед дрехи. Летни дрехи.

Има нещо неестествено в тях. Вглеждам се и виждам очите, красиви лимоненожълти очи зад вертикални цепки и устни със ужасяващо много зъби зад тях.

Спомена.

Тогава си спомням всичко, нападението, безкръвния космически удар, дълбокият сън с която обвиха Земята през първите 3 месеца и жестокия терор след това. Резерватите в екваториалните области където бяхме натикани и трябваше да се борим за живота си с лъвовете.

Затворническия самолет, който бе свален от ракета на съпротивата и бягството ни към близкия малък град, обезумели от студ и отчаяание.

Безумството.

Отварям прозореца, поглеждам надолу, десет метра до снега и заслизваме по перилата на терасите, следени от равнодушните очи на завоевателите. Нагазваме в снега боси и побягваме сред блоковете към края на градчето.

В сърцата ни бавно се възражда ужаса от годините робство, ужаса внушаван от нетрепкащите очи на пришълците и от абсолютното безстрастие с което ни залавят, убиват и осакатяват в изследвания .

Безстрастието с което живеят в нашите градове.

Бягаме като ранени, избягали от касапина животни, които усещат че смъртта е близо, но всичко което могат да направят е да бягат.

Смъртта.

Бягаме все по бавно и бавно, вече сме извън града, всред дълбок сняг и редки дървета и сумрак се спуска бавно над нас.

Едва се движим от изтощение и скоро пада тя , а аз спирам до нея и също падам, за да я стопля с тялото си.

Постепенно се унасяме в сън , от който знаем че няма да се събудим и последното което правим е да стиснем силно ръцете си.

И съвсем в просъница виждам студените жълти очи на група пришълци, стоящи около нас и мълчаливо обсъждащи нещо.

Края на експеримента с мен и Ирина?…

------------

*от bliznaka

Happy Halloween! again!!!

2009-10-31T17:08:00.001+02:00

изгубени в превода 2

2009-10-24T12:16:00.002+03:00

@

2009-10-22T20:56:00.001+03:00

Попитали един мъдрец:

- Какво е почтена жена?

Мъдрецът казал:

- Това е жена , която има един мъж и един любовник.

- Това не е ли лека жена?

- Леката жена има един мъж и много любовници.

- Това не е ли пропаднала жена?

- Пропадналата жена няма нито мъж, нито любовник.

- Това не е ли самотна жена?

- Самотната жена има само един мъж.

МАРКЕТИНГ В ПРИМЕРИ

2009-10-21T13:35:00.008+03:00

Осем лесни примери за да навлезете в нещата :

1. На парти виждате красив млад мъж. Отивате при него и му казвате: „Аз съм фантастична в леглото." Това е директен маркетинг.

2. Вие сте на парти с приятели и виждате красив млад мъж. Един от вашите приятели отива при него, сочейки към вас, и казва: „Тя е фантастична в леглото." Това е реклама.

3. На парти виждате красив млад мъж. Отивате при него и искате телефонния му номер. На следващия ден му звъните и казвате: „Здравей. Аз съм фантастична в леглото." Това е телемаркетинг.

4. Вие сте на парти и виждате красив млад мъж. Поизправяте се, оправяте тоалета си и пристъпвате бавно към него. Сипвате му чаша питие, подавате му я и с репликата „Може ли?" изглажда-те гънките по неговата вратовръзка, докосвайки леко с тяло ръката му. След което небрежно подхвърляте: „Между другото, аз съм фантастична в леглото." Това е връзки с обществеността.

5. Вие сте на парти и виждате красив млад мъж. Той се приближава към вас и казва: „Чух, че сте фантастична в леглото." Това е разпознаване на марката.

6. Вие сте на парти и вждате красив млад мъж. Убеждавате го да се прибере вкъщи с вашата приятелка. Това е представител по продажбите

7. Вашата приятелка не може да го задоволи, така че се обажда на вас. Това е техническа поддръжка.

8. Вие сте на път към организирано парти, когато осъзнавате, че в къщите, покрай които минавате, би трябвало да има красиви млади мъже. И така, покатервате се на покрива на една от тях, установявате се в центъра му и изкрещявате с пълно гърло: „Аз съм фантастична в леглото!" Това е спам.

---------------------

винаги съм си падала по връзките с обществеността ;)

Happy Bday Clive!

2009-10-03T11:48:00.003+03:00

на този ден, преди 47 години, се е родил един мъж, един истински МЪЖ...

Darik и 24 часа пак търсят Най-добрият град за живеене в България... аз отдавна знам верния отговор, а ТИ?

2009-09-29T05:06:00.002+03:00

Русе

Русе e град в Северна България, разположен на границата с Румъния. Той е пети по население в страната. Градът е най-голямото българско пристанище на река Дунав и един от икономическите центрове в Северна България. Мост над Дунав го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткия път до румънската столица Букурещ.

Русе е град с 23-вековна история, която започва с изграждането на тракийско селище, наследник на което през римско време става крепостта Сексагинта Приста. Благодарение на географското си положение бързо се превръща във важен пристанищен и търговски център. От тук през вековете са минавали основните пътища от Азия към Европа.

Освен с географското си положение Русе е известен и със своята изключителна архитектура, съчетала различни стилове – барок, рококо, сецесион. Този облик на града се дължи на факта, че след Освобождението на България Русе е най-развитият град в страната и в него живеят едни от най-заможните хора. Затова и тук са създадени първата банка (”Гирдап”), първата печатница и първото застрахователно дружество у нас – „България”. В Русе се е състояла и първата кинопрожекция. От тук започва и първата жп линия в страната. В града се намира и най-високата телевизионна кула – 204 м.

В Русе е роден нобеловият лауреат Елиас Канети. Градът се свързва още с имената на Веселин Топалов и Нешка Робева.

Населението на града е около 167 000 души.

Гласувай за този град тук »

Брой указателни табели по улиците и спирките - 7 т.

Над 700 общо са указателните табели в Русе. Всички те бяха подменени от началото на годината след проведен конкурс и възлагането на обществена поръчка.

Всички табели указващи улиците, квартали и посоките към по-важните места в града (като Община, Областна управа, полиция, болници, културни институти, автогари, гари, пристанища и др.) са двуезични, като изписването им е съобразено със закона за транслитерация.

Като указателни табели могат да се считат и плочите, поставени на около 50 сгради и паметници на културата, които вече притежават знака за европейско наследство.

Инвестиции в инфраструктурни проекти - 6 т.

През 2009 г. в областта на инфраструктурата на културата бе разработен комплексен проект за ремонт и реконструкция на Русенска художествена галерия, Регионална библиотека „Любен Каравелов” и Пантеона на Възрожденците. Проектната стойност е в размер на 6 млн.лв. Предстои реализацията на проекта по ОП ”Регионално развитие”. За окончателното завършване на Доходното здание е възложено изработване на проект за интериорно оформление на актовата зала и инвестиционен проект за довършване на сградата.

Напредък отчитаме и в подобряване на инфраструктурата за развитие на спорта. Разработени са проекти за реконструкция и модернизация на общинската спортна база. Депозиран е проект за градския стадион в ДАМС. Разработва се проект за СК „Дунав” и проект за две нови спортни площадки в Русе.

Предприети са мерки и дейности, свързани с ремонт и реконструкция на улици и тротоари в населените места на Община Русе. Общият размер на усвоените средства е 4 728 000 лева, като от тях 4 078 000 лева са за града, а останалите - за населените места в Общината. Преасфалтирани са основни входно-изходни пътни артерии и бул.”България”. Разработен е инвестиционен проект за ремонт на мост „Сарая”. Завършен е ремонтът на моста над река Русенски Лом по магистралата Русе-София. Пешеходният подлез, свързващ жп гарата с пешеходния подлез на бул.„България” към жк „Дружба”, е завършен.

Разработени са проекти за подобряване на транспортната инфраструктура в Еврорегион Русе - Гюргево. С проекта „Подобряване на свързващата транспортна инфраструктура в Еврорегион Русе – Гюргево” с транспортен коридор № 9 по програма ТГС България - Румъния ще се реконструира булевард „Тутракан” на обща стойност 7 859 392 евро, като за българска страна по проекта ще се реализират 6 834 262 евро.

Вторият проект „Общ транспортен план с информационна платформа на транспортната инфраструктура в Еврорегион Русе – Гюргево” на стойност 643 767 евро, е разработен също по програма ТГС България - Румъния .

Успешно е реализиран проект ”Подобряване достъпа до две важни екологични и исторически забележителности на територията на Еврорегион „Русе – Гюргево” и развиване на съвместна политика за ефективно управление на туристическите ресурси” на стойност 109 620 евро. (Комана – Басарбово).

Екологично състояние на града (зелени площи, качество на въздуха, боклук) - 5 т.

Смело може да се каже, че въпреки усиленото строителство в Русе все още има достатъчно зеленина. Около 5500 декара са зелените площи в града. Той разполага с два големи парка, които са в централната част – Парка на младежта и Парка на възрожденците. В покрайнините на града се намира и парк „Приста”. И трите места са любимо място за отмора на русенци и гостите на града. На няколко километра извън Русе се намира и лесопарка "Липник". С двете си езера той е рай за рибарите, както и за всички русенци, които обичат да прекарват уикендите сред природата. Във всеки квартал има обособени градинки, най-добре обаче се поддържат тези, които са в центъра на града. Много зеленина има и по Кея. Той обаче не се поддържа добре заради спор между Областната управа и Общината кой да го стопанисва. В момента той все още е държавна собственост.

Въпреки че много хора все още свързват Русе с протестите на жителите му срещу обгазяващия ги със серен диоксид завод в Гюргево качеството на въздуха в града е добро. Заводът със секретно производство вече над 15 години не работи. Единствено увеличението на броя на автомобилите в последните години и усилената строителна дейност през летния сезон завишава нивото на прах във въздуха. За сметка на това обаче Русе е доста по-малко замърсен, от страна на различни видове предприятия. През третото тримесечие на тази година са регистрирани значително по-малко превишения на фини прахови частици и серен диоксид, в сравнение с предходните месеци. Това показват данни от доклада за качеството на атмосферния въздух на РИОСВ. На четири места в града, две от които в близост до предприятия, има разположени системи за мониторинг на въздуха, които следят нивото на замърсеност.

Русе няма проблем с отпадъците. Единствено зимата, когато улиците бъдат затрупани със сняг и колите на сметоизвозващата фирма не могат да се движат, могат да бъдат видени препълнени контейнери. Тази година след проведен конкурс бе сменена сметопочистващата фирма. Всички метални контейнери в града бяха сменени. Освен в някои части на крайните квартали, в останалата част на града бяха разположени и контейнери за разделно сметосъбиране.

Удобна администрация (бюрокрация, време за обслужване, любезни служители, достъпност до службите) - 7 т.

По отношение удобството на администрацията в Русе се наблюдава напредък, въпреки че все още има какво да се желае. Общинска администрация работи по проект „Повишаване на капацитета на администрацията”, а Областна администрация по проект за прозрачна и почтена администрация, и двата са финансирани по европейски програми. Като част от последния беше направен анализ, който сочи, че половината от администрациите на различните институции изостават във въвеждането на електронни услуги. Сред слабостите са и липсата на омбудсман в региона, дублирането на услуги, както и това, че не всички са въвели обслужването на едно гише.

За това пък почти 2/3 от администрациите са въвели удължено работно време, имат кутии за сигнали и поддържат обратна връзка със своите клиенти и потребители. В НАП беше въведена електронна система за управление на опашките и на административното обслужване. Предишният областен управител Мария Димова беше разпоредила етажите на областна администрация да се заключват. Новият областен управител Пламен Стоилов обаче премахна тази забрана и сега достъпът на граждани е свободен.

две бири...

2009-09-17T10:58:00.003+03:00

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително. После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати

го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите

и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да

има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота.

Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири.

....................................

10x @ митачето again :))

Тайните мечти на мъжете

2009-09-11T08:51:00.001+03:00

1. Осми март да се премести на 29-ти Февруари - веднъж на 4 години се понася.

2. Операциите за увеличаване на женския бюст да се плащат от Националната Здравна Каса и да са задължителни.

3. За зачеване на дете да е нужно едновременното участие на един мъж и четири жени.

4. За да се предпази партньорката от нежелнана бременност да е достатъчно да кръстосаш пръсти зад гърба си по време на акта.

5. За да се избегнат обърквания всички жени да носят едно и също име.

6. Всички жени да имат алергия към злато, диаманти и кожени палта.

7. В носовете на жените да има филтри, прикриващи миризмите на алкохол, пот, лук и чесън.

8. Банският костюм от две части да се счита за идеално облекло за бизнес-дамите (допустимо е и само бикини).

9. За да се разкопчее сутиена да е достатъчно да се докосне (на произволно място).

10. Вратовръзката да не е задължително да се завързва, а колана да се затяга.

11. Поне веднъж в месеца всеки да има гарантирано от законодателството право да подпали офиса или поне да пребие шефа.

12. Космите от носа и гърба лесно и бързо да могат да се пренасят на главата.

13. Всички пътища да са магистрали и да нямат ограничение на скороста

14. Мъжете също да могат да имат по няколко последователни оргазъма

15. Да има чорапи които да съществуват само в комплект - когато бъдат разделени всеки от двата да почва енергично да пълзи към другия.

16. Капакът на тоалетната чиния да се вдига сам веднага щом станат от него.

17. Във всеки бар да има задна стая с легла за хората които не смятат да се прибират в къщи.

18. Чувалите с боклук сами да се изхвърлят- достатъчно да е да бъдат леко подритнати и да поемат към кофата.

----------

10x @ митачето :)

summer time...

2009-09-10T16:12:00.011+03:00

луната...

марти...

тръстиките...

лора...

риба, върху горещ синеморски покрив...

Карта на Българските Блогове

2009-08-18T05:00:00.003+03:00

маркирай и твоя блог сега!

100 години... Свобода!

2009-08-12T21:37:00.011+03:00

11 август, на тази дата, точно преди век, се е състояло празничното освещаване и откриване на Паметника – символ на град Русе.

В програма за честването, основен акцент бе участието на Националната гвардейска част със спектакъла „Искри”, както и концерт на Гвардейския представителен духов оркестър. Тържествата завършиха с атрактивно светлинно шоу, което даде възможност на русенци и гостите на града да видят в нова, по-различна светлина Паметника на свободата.

Отбелязването на юбилея ще продължи през втората половина на месец септември. В рамките на Европейските дни на наследството и Есенния салон на изкуството и културата, организиран от Община Русе, във фоайето на Доходното здание ще бъде открита изложба на Териториална дирекция „Държавен архив” – Русе. На 17 пана ще бъдат представени документи и снимки, свързани със създаването и историята на Паметника на Свободата. Предвижда се и публична прожекция на филма на Регионален телевизионен център – Русе “Дивният флорентинец”.

Closer

2009-07-05T15:58:00.001+03:00

You let me violate you, you let me desecrate you

You let me penetrate you, you let me complicate you

Help me I broke apart my insides, help me I’ve got no soul to sell

Help me the only thing that works for me, help me get away from myself

I want to fuck you like an animal

I want to feel you from the inside

I want to fuck you like an animal

My whole existence is flawed

You get me closer to god

You can have my isolation, you can have the hate that it brings

You can have my absence of faith, you can have my everything

Help me tear down my reason, help me its' your sex I can smell

Help me you make me perfect, help me become somebody else

I want to fuck you like an animal

I want to feel you from the inside

I want to fuck you like an animal

My whole existence is flawed

You get me closer to god

Through every forest, above the trees

Within my stomach, scraped off my knees

I drink the honey inside your hive

You are the reason I stay alive

Животът не се мери с броя вдишвания, а с моментите, които спират дъха ни!

2009-07-03T20:38:00.002+03:00

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж ГАРЛИН

КАРНАВАЛ

2009-06-21T00:39:00.002+03:00

just turn 33 *

2009-06-15T21:14:00.007+03:00

Лилаво слънце, лилава луна,

усмивка чаровна, червена коса,

живот онлайн в центъра на града,

грил, питие и разходки пеша...
Бъди омайно лилава сега,

щастлива, красива Маярина мома :-)

------------------------------------------

* едно от многото прекрасни пожелания, които получих днес, 10х Лили

модерни времена

2009-06-09T11:35:00.002+03:00

Баба Чатка и Баба Нетка в скайпа (диалог)

БАБА НЕТКА

Чатке, как си ма, какво праят децата?

БАБА ЧАТКА

Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.

БАБА НЕТКА

Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!

БАБА ЧАТКА

Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.

БАБА НЕТКА

Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...

БАБА ЧАТКА

Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!

БАБА НЕТКА

Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?

БАБА ЧАТКА

Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.

БАБА НЕТКА

Не помня такова нещо, бе Чатке!

БАБА ЧАТКА

Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.

БАБА НЕТКА

Няма такова нещо!

БАБА ЧАТКА

Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!

БАБА НЕТКА

Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!

БАБА ЧАТКА

Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!

БАБА НЕТКА

Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!

БАБА ЧАТКА

Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!

БАБА НЕТКА

Котка да ти изяде мишката!

БАБА ЧАТКА

Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!

БАБА НЕТКА

Някоя невестулка да ти хакне кокошките!

БАБА ЧАТКА

Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!

БАБА НЕТКА

Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!

БАБА ЧАТКА

Лицето ти на пиксели да стане!

БАБА НЕТКА

Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!

БАБА ЧАТКА

Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!

БАБА НЕТКА

И компютъра ли?

БАБА ЧАТКА

И компютъра!

БАБА НЕТКА

Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!

БАБА ЧАТКА

Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...

летни страсти

2009-06-04T23:29:00.002+03:00

24 май

2009-05-24T13:39:00.001+03:00

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ СЛАВЯНИ!!!

Paul David Hewson 10 May 1960

2009-05-10T12:10:00.002+03:00

happy birthday bono

"футболна" история... *

2009-05-09T11:01:00.004+03:00

30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."

В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."

В това време в Париж, в треторазрядно бистро, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка проститутка грозна като смъртта, а той си мисли "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."

В това време в Москва, Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли "Ей, хулиганче такова! само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"

----------

* 10х Митачето

Rain

2009-05-03T22:03:00.000+03:00

I feel it, it's coming
Chorus:
Rain, feel it on my finger tips
Hear it on my window pane
Your love's coming down like
Rain, wash away my sorrow
Take away my pain
Your love's coming down like rain
When your lips are burning mine
And you take the time to tell me how you feel
When you listen to my words
And I know you've heard, I know it's real
Rain is what this thunder brings
For the first time I can hear my heart sing
Call me a fool but I know I'm not
I'm gonna stand out here on the mountain top
Till I feel your
(chorus)
When you looked into my eyes
And you said goodbye could you see my tears
When I turned the other way
Did you hear me say
I'd wait for all the dark clouds bursting in a perfect sky
You promised me when you said goodbye
That you'd return when the storm was done
And now I'll wait for the light, I'll wait for the sun
Till I feel your
(chorus)
Here comes the sun, here comes the sun
And I say, never go away
Waiting is the hardest thing
[It's strange I feel like I've known you before]
I tell myself that if I believe in you
[And I want to understand you]
In the dream of you
[More and more]
With all my heart and all my soul
[When I'm with you]
That by sheer force of will
[I feel like a magical child]
I will raise you from the ground
[Everything strange]
And without a sound you'll appear
[Everything wild]
And surrender to me, to love
Rain is what the thunder brings
For the first time I can hear my heart sing
Call me a fool but I know I'm not
I'm gonna stand out here on the mountain top
Till I feel your
Rain, I feel it, it's coming
Your love's coming down like
(repeat)
(chorus)
Rain, I feel it, it's coming
Your love's coming down like
(repeat)
Rain

Happy Easter!

2009-04-20T08:58:00.000+03:00

изгубени в превода...

2009-04-16T09:51:00.002+03:00

мъжки времена

2009-04-06T13:26:00.005+03:00

мъжките работи трябва да се правят от мъже...

очкаваме много, но пък знаем, че ще го получим!

Perfect day

2009-04-04T09:32:00.002+03:00

Just a perfect day,
Drink sangria in the park,
And then later, when it gets dark,
We go home.
Just a perfect day,
Feed animals in the zoo
Then later, a movie, too,
And then home.

Oh its such a perfect day,
Im glad I spent it with you.
Oh such a perfect day,
You just keep me hanging on,
You just keep me hanging on.

Just a perfect day,
Problems all left alone,
Weekenders on our own.
Its such fun.
Just a perfect day,
You made me forget myself.
I thought I was someone else,
Someone good.

Oh its such a perfect day,
Im glad I spent it with you.
Oh such a perfect day,
You just keep me hanging on,
You just keep me hanging on.

Youre going to reap just what you sow,
Youre going to reap just what you sow,
Youre going to reap just what you sow,
Youre going to reap just what you sow...

Първоаприлско – за циците и хората... или момичешка равносметка 3

2009-04-01T17:27:00.005+03:00

В деня на лъжата, след един куп комплименти къде откровенни, къде по– прикрити ми мина през главата големия въпрос - жена която се радва на комплимент, че е умна - грозна ли е или тъпа?

обикновено красивите жени знаят, че са красиви, но имат съмнения, че са умни...

умните жени пък се съмняват, че са красиви, точно защото са умни...

умен ли трябва да си или красив, за да се радваш, на комплимент за качествата на ума ти...

или както в онзи виц за жабата – аз сега да се разчекна ли?

Защо доказано умните мъже твърдят, че се интерисуват от умни жени, след като могат да имат всяка красива такава?

И ако твърдението, че жената не е само чифт хубави цици е вярно, то тогава какъв е процента на жени, с хубави цици, които не са просто чифт хубави цици?

Пак онези умните мъже твърдят, че са много малко... тогава, да приемаме ли комплименти за качествата на ума ни, дори да знаем, че циците ни са хубави?

В деня на лъжата, пък и във всеки друг ден, жените трябва да приемат комплименти и други позитиви, особено от умни мъже, защото в крайна сметка, сексът се крие в мозъка, нищо, че го активират хубавите цици!

Happy St. Patrick's Day

2009-03-17T14:57:00.002+02:00

purple dreams

2009-03-07T17:42:00.004+02:00

wicked game... или момичешка равносметка 2

2009-03-03T04:54:00.036+02:00

трети пореден почивен ден... стоим една срещу друга, усмихваме се, гримасничим, думите ни изпреварват мислите - говорим си... АЗ легнала в синята си спалня, върху куп от възглавници на цветя и райета, със сивия компютър върху корема (така и не намерих правилната поза), ТЯ, на 400 км в западна посока, седнала в големия си дизайнерски фотьойл на цветя и пауни, с очила (отдавна не съм я виждала със зелените лещи...) и цигара между пръстите си на пианистка, същите тези пръсти, които изписват дума след дума по черната клавиатура, пред очите ми, говорим си...

- ооо, а! забравих да ти кажа...

- а пък в събота като излизахме и да ти кажа...

- и да знаеш гледахме страшен филм...

- уфф, да бее и аз съм ги заредила и не мога да стигна до тях с тоя фейспъб...

- ти представяш ли си...

- Божеее, как сме живяли? А?!

- ааа, ще ходя да чета аз, три книги ме чакат, ти какво правиш бе?

- ами ровя тука из сайтовете за сандалки и рокли....

- май си подранила малко ми се струва...

- а! подранила съм аз - докато ги харесам, избера, поръчам и дойдат ще стане края на април...

- е как ги избираш без да мериш?

- роклята ще я избера, но сандалите не ми е много ясно как ще стане...

- аз май ще ходя с ботуши още два месеца, нашта сандали?!?

- май ще са нашенски ;)

- да не си вземеш пак от ония плоските, дето почти си боса?

- неее, аз от миналата година искам с ток и каишкиии, но все не си харесвах...

- СТИГА бе? не мога да повярвам...

- абе ти занеш ли как изпъкват циците и дупето като си на високи сандали?

- охооо, добър ден!!!

- и с какъв завистлив поглед започват да те гледат другите жени...

- е, ти защо мислиш, че от 15 годишна съм се похендрила на токове и съм облякла презрамки?

- хихихи

- да не мислиш, че е заради някакъв си мъж!!! никой мъжки поглед няма тоя ефект, който има завистливия женски ;)

- да, ама аз много късно го открих, майка ми цял живот е отглеждала момче и трябваше всичко да откривам сама...

- вярно, а и аз късно се появих, но ситуацията явно е поправима!

правя беше ТЯ, нищо не правим в този живот за мъжете, толкова сме заети да се състезаваме със собствения си пол, да търсим всеки път оня, завистливия поглед в другите женски очи, който ще ни донесе сладкото усещане, че сме победили и в тази битка...

и защо ми трябваше да "откривам" и тази сладост? не е ли била права майка ми да не ме научи, все пак си живеех добре до миналото лято, преди да направя великото си откритие...

или пък съм пропиляла половината си живот в невежество и съм изтървала "купища възможности" - разбирай мъже...

и трябвало ли е да водя "тези битки", да печеля "тези победи" и да се храня от "сладкото усещане" - явно да...

права е ТЯ, прав е и познавачът на съвременните междуполови отношения георги неделчев, който твърди в книгата си: Това им дай на жените - да се състезават със себеподобни и по възможност да печелят. Нищо не може да зарадва едно момиче толкова, колкото триумфът над конкурентка. В каквато и да било дисциплина. Ако са замесени мъже, още по-добре.

колко ли ги забавляваме тези мъже с нашите малки ежедневни битчици, мечтани победички и сладки усещания... и колко ли мъж трябва да си, да те вълнуват безкрай тези женски номерца?

и МОЛЯ после не ми казвайте, че всички мъже са еднакви, а ние какви сме?

сирените*

2009-02-26T00:07:00.021+02:00

Малко преди обед съгражданите ни станаха съпричастни с нова придобивка.

Има малки промеждутъци от време, в които тя сякаш е невидима, чувства се толкова добре в кожата си, че другите престават да съществуват.

Премахнати бяха тревожните звуци на респектиращите с ревящите си гласове сирени.

Нищо тревожно няма в главата и, не само тревожно, просто нищо няма в главата и.

Пилотният образец от този тип е поставен първо в Бургас и централната част на София, но никъде до днес, продукта не е тестван в реално време.

Има само една мисъл, да види очитв му, вълшебните, с променящите се цветове – в реално време.

Първият сигнал е задействан от София под определен от експеримента пред текст, втория оптичен сигнал е излъчен от Оперативно комуникационен информационен център, където е и областния контролен възел на сирен ната система и както при първият е последван от речево съобщение, уточняващо смисъла на настъпилия проблем.

Иска да се залепи за него, да усеща мириса му и да го слуша как диша...

След изпитанията на хартиен носител се документира автоматично годността на системата. За 86 календарни дни системата е монтирана в града ни и е съставена от 56 сирени, за информация старите електро- механични са били 80 на брой, като не са покривали със сигнала си ново изградените квартали.

да чува звуците, които излизат от гърлото му. Хриптенето, което издава желанието му, неговото, към нея.

Преди да са пристъпили към монтажа на сирените е направен акустичен тест на град а, чрез специално разработен софтуер. След анализ на показателите от теста е избран типа на сирените и местонахождението.

За нея няма по-хубав звук, по-плътен и по-възбуждащ. Беше го търсила в много мъже, по-млади, по-красиви, но никой не можеше да я накара да усети това...

Сиренната система се изгражда на четири нива: национално, областно, общинско и ниво кметство и населено място. При достатъчно финансиране системата на областно ниво ще бъде приключена до края на 2010 година, а до края 2011 до всяко населено място.

...това, че той е направен за нея, и тя е направена за него, сякаш са единствени.

Цялата система се състои от система за индивидуално оповестяване и сирен но – оповестителна система. В случая сме свидетели на въвеждането на вторият тип система.

Нямаше нужда никой да знае, те си бяха достатъчни, светът изчезваше, светлината изчезваше, звуците изчезваха..

Сирените се захранват от ток с напрежение 220 волта, при спиране на тока устройството е снабдено с батерия издържаща до 2 месеца. Приложен е австрийският модел на тази система, с разлика в това че там тя е изграждана 10 години, а при нас сроковете са по кратки.

- Чуваш ли сирените?

- Кои.. сирени, кога...???

------------------------------------

*благодаря на Жана, за... предишната Жана

... and the Oscars went to...

2009-02-23T10:09:00.015+02:00

списък на тези, които тази сутрин си тръгнаха от Kodak Theatre, с чичо Оскар под ръка:

Best picture: Slumdog Millionaire

Best director: Danny Boyle - Slumdog Millionaire

Best actor: Sean Penn - Milk

Best actress: Kate Winslet - The Reader

Best supporting actor: Heath Ledger - The Dark Knight

Best supporting actress: Penelope Cruz - Vicky Cristina Barcelona

Best original screenplay: Milk

Best adapted screenplay: Slumdog Millionaire

Best animated feature film: Wall-E

Best animated short film: La Maison en Petits Cubes

Best foreign language film: Departures - Japan

Best documentary feature: Man on Wire

Best documentary short subject: Smile Pinki

Art direction: The Curious Case of Benjamin Button

Costume design: The Duchess

Make-up: The Curious Case of Benjamin Button

Cinematography: Slumdog Millionaire

Best live action short film: Spielzeugland (Toyland)

Visual effects: The Curious Case of Benjamin Button

Sound editing: The Dark Knight

Sound mixing: Slumdog Millionaire

Film editing:Slumdog Millionaire

Best original score: Slumdog Millionaire

Best original song: Jai Ho - Slumdog Millionaire

my baby got a secret: A=35(B+3C)/D

2009-02-19T22:31:00.009+02:00

Учени от токийския Университет по феминология откриха формула, по която според тях големината на мъжкия пенис може да бъде изчислена по външни признаци, пише БГНЕС. За целта трябва да знаят номерът на обувките, дължината на носа и теглото.

С тези данни по формулата A=35(B+3C)/D, където А е дължината на пениса, B – номерът на обувките, C – дължината на носа (в метри!!!), D – теглото, истината излиза наяве. Според учените формулата е извънредно полезна за млади момичета, които възнамеряват да встъпят в брак, но не са правили секс досега с избраника си.

-------
както е казал Армстронг след като стъпил на Луната, според един стар виц - Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството, айде сега да ви видя госпожа Смит...

M like MY tickets for MADONNA

2009-02-19T14:32:00.003+02:00

MAX

2009-02-17T10:11:00.006+02:00

My Puppy's page

my Valentine's long stocking

2009-02-14T15:16:00.004+02:00

the Holy Trinity...

2009-02-06T15:12:00.012+02:00

men in suits... so fucking sexy...

and we still available for some other proposals...

do it like a european

2009-01-31T21:26:00.005+02:00

старо... от блога на Dezita, но пък забавно

куфарът, който винаги влачим

2009-01-27T21:10:00.015+02:00

М: - прибра ли се?
А: - прибрах се... ти какво правиш? стягаш ли куфара вече :)
М: - още не, от утре започвам, сега само мятам в един сак, разни неща, които си мисля, че ще ми трябват...
А: - забелязала ли си колко неща мъкнем, неща, които изобщо не са ни необходими...
М: - това се опитвам да избегна...
А: - обикновено ги слагаме и после ги връщаме, сгънати, така както са били приготвени... вземаме ги за "всеки случай" само дето тоя случай все не идва, пък уж бил всеки :) последния път взех най-малката възможна чанта, за да не нося излишни неща.. май това е начина :)
М ще напълни нейния куфар, ще излети, ще си свърши работата и ще се прибере... и съм сигурна, че когато го отвори пак ще намери нещо, което спокойно е можело да остане в София...
------------------
Тези неща не заемат мястото на други, нужни, не се питаме: това защо го взех, вместо онова? мислим, че ни трябват, въпреки, че спокойно можем да минем без тях 4,5 или дори 10 дни, а може би и цял живот?
------------------
Защо тогава в тоя куфар, който винаги влача, по улици, летища, гари, хотели, има поне две неща, които спокойно можех да оставя в къщи? онова червеното (никой не носи червено този сезон) и онова синьото (какво съм се лепнала за него, толкова е светло и така не ми отива), сивото и лилавото щяха да са ми достатъчни, та те СА ми достатъчни!
Вечното сиво - меко, топло, сигурно, класическо, никога няма да е прекалено, никога няма да е обикновено, винаги е на мястото си, винаги е готово за всички случаи...
Вълшебното лилаво - не мога без неговата магия, не искам без неговата сила, кралското усещане, което ми носи, унеса, който ме омайва, когато го допра до кожата си...

най-малката, възможна чанта, май това е начина... едно сиво - вечно и едно лилаво - вълшебно...
за какво ми беше този огромен куфар, който влача вече 32 години?