25 юни, 2013

Знам, че не бива, но това е вече прекалено!

снимката е на https://www.facebook.com/nayo.titzin


Мислех си първо "няма да го чета", що да се ядосвам и да вдигам кръвно, на моите години...
После го виждах през 2 поста на стената ми и не се въздържах...
И... Онемях!
АЗ?!?
Е то бива, бива...

Знам, че не трябва, но ще го прекопирам "наживо" от в. Дума...
Ако прадядо ми го види, ще се върти в гроба...

Извинявай, Дядо!



бунтът на ситите
Пощенски код "София 1000"

Велислава Дърева
в. Дума, 24. Юни 2013, брой 143

Февруари
Те прииждат към площадите: отчаяни, гневни, яростни, бесни, зли, гладни, бедни, навъсени, изоставени, грабени, унижавани, мачкани, смачкани, безгласни, безвластни, мизерни, без капка надежда, без утре и днес, потресени, погнусени, презрени.
Те извират из февруарския студ, от своите ледени обиталища - "без рози/ и песни/ без музика и барабани/ без кларинети, тимпани, латерни, /флигорни, тромбони, тръби".
Безпиарни и безпарични, безработни и безпрограмни, непрограмирани и негримирани. "Не гении/ таланти/ протестанти/ оратори/ агитатори/ фабриканти/ въздухоплаватели/ педанти/ писатели/ генерали/ съдържатели на локали/ музиканти/ и черносотници".
А отчаянието на един народ, "затъпен/ унижен/ по-нищ и от просяк,/ останал/ без мозък/ без нерви".
Прииждат.
"Не за поредната променада по заледените улици, а да вдигат грамади от гняв, и да превръщат себе си в клади.
Купчина камъни и пепел остана след тях."

Юни
Те не се притесняват за тока и хляба. Не им пука за парното, детските, пенсиите. Те имат своята прекрасна работа и европейски заплати, те са сигурни и осигурени, лъскави и блестящи, с фамозни CV-та, с оня преуспял курикулум вите, наченат някога в тоталитарните коридори на властта.
Те извират в юнската жега из своите офиси, бюра, дирекции, фондации, агенции и администрации, прииждат към площада с музика и барабани, с кларинети, тимпани, латерни, флигорни, тромбони, тръби, тъпани и вувузели, с ролери, скейтбордове, колела, кучета, бебета. Все гении, таланти, оратори, оператори, агитатори, фабриканти, писатели, тук-таме генерали, поети, съдържатели на локали, музиканти, програмисти, артисти и всякакви пиар специалисти.
Те идват за своя пореден купон, за своята весела променада из софийските улици - едно празнично шествие с дечица на рамо (да свалят комуняги от малки), една разходчица на любимото куче, малко рисунки по асфалта, после - мощно свиркане, после химна, малко хорца, малко ръченици, тук прехвръкне камъче, там пльокне яйчице, ето, слънцето се претъркулнало, станало хладно, сенчесто, време приятно за един тегел по стъргалото на протеста - състудент ще срещнеш, с приятели ще побъбриш, срещу червените боклуци ще повикаш, ей тъй, да ти се отпусне душата...
Медиите преливат от умиление, задавят се от възторг, сини динозаври хлипат от щастие в крупен план, репортерките са тъй вдъхновени, сякаш отново са пипнали Борисов по бицепса...
"Февруари не е юни", каза една млада дама, "случайно" поканена в телевизора. "Защото, каза дамата (доскорошна пиарка на служебното правителство), това е протест на нормалността, на младите, красивите, истинските, интелигентните, вдъхновените". От което следва, че ония, февруарците, са невежествени смотаняци, тълпа ненормалници, кухавелници, грозни, отвратителни и даже фалшиви.
Така беше начертана една демаркационна линия между юни и февруари, между ситите и гладните, преуспелите и премазаните, между елит и простолюдие. Нарцистично и високомерно.
Те са успешни, другите са лузъри.
Те са добрият материал, другите са лошият мат`рял. (Какво единодушие с Борисов!)
Добрите са 10 000. Останалите до 7 272 041 (според последното преброяване) са кофти направа, не стават.
Те презират всеки, който не може да си плати тока и парното, който от безизходица се самозапалва, самообесва, самоосъжда, който блъска от сутрин до вечер, който не може да купи на детето обувки, нито учебници, нито лекарства за майка си.
Те не знаят какво е това. Не разбират. Не искат да разбират. Няма да разберат.
Те не искат да бъдат като ония "селяци/ работници/ груби простаци/ безимотни/ неграмотни/ профани/ хулигани/ глигани/- скот като скот:/ хиляди/ маса/ народ".
Те са млади, умни, красиви, образовани, интелигентни, вдъхновени, лъчезарни, усмихнати, мили, културни, артистични, симпатични. И сити.
Другите, някакви жалки 7 272 041, са тъпи, прости, спихнати, сдухани, безграмотни, некултурни, уродливи, дрипави, отблъскващи, ограничени, заблудени, досадни, нецивилизовани, жалки и мрачни. "Да мрат! Дори им е малко!", казваха преди време "експертите на прехода" за тия неандерталци, които си заслужават "да пукнат малко по малко". Защото - "Така им се пада на тия тъпаци!". И ги пращаха в Сибир - "за да има мир". И сега ги пращат на същото място със същата цел.
Те са черешката на цивилизацията, те са "друго поколение човешки същества", по-висши някак, за разлика от ония примитиви, диваци и варвари.
Те са светли, прекрасни, морални и ведри.
И ведро скандират "Боклуци!", "Курви!", "Педеруги!", "Комуняги!" и "Турци сте!" Така възпитават децата си. Учат ги на гражданско поведение. Така се ставало гражданин, казват.
Те не протестират за цени. А за ценности. Нямат проблеми с цените. А с ценностите.
Те са демократи, другите са примати.
И понеже са демократи, всеки, който е различен и който не мисли като тях е боклук.
Те имат завидни биографии - от 5-годишни свалят комунягите. Те са второто синьо поколение - пощенски код "София-1000".
Те са децата на онези, които самоубиха десницата с високомерие, а сега плачат, че са непредставени в парламента и чакат раждането на нова, реформирана десница, че да ги представлява. Ще им я направят. Вече я правят - все същите експерти, същите олигарси и същите банки. За да представлява тях - експертите, олигарсите, банките.
Те са децата на "експертите на прехода". На онези, които току обявяваха свършека на тоя преход; които преди 23 години начертаха демаркационната линия и ни назидаваха: "Свиквайте! Така ще бъде! Ние ще бъдем богати и образовани, вие - бедни и прости! И това е необратимо!"; които загробиха държавата със своята "експертиза", а сега викат "Ние сме държавата!"
Коя държава? Кои "ние"?


Моля, да ме извините, че омазах оше веднъж лумпенския интернет с копирането на тоя бълвоч, искрено моля...
Не като нейния вожд и учител, другаря Станишев...

Не очаквайте да се извинявам, обаче, за това, че съм образована, възпитана и мога да живея нормално в чужбина, без да мия чинии там, за това заслугите са повече на родителите ми, отколкото мои... Няма да се извинявам и за това, че искам приятелите ми в България, а не пръснати по цяла Европа и Америка, и Любимия ми при мен, а не във Вашингтон!
Дърева нека си драска и да си пълни весникоподобието!
Мен обаче ме обижда... Защото именно тия, за които тя пише крепят все още тая държава, а когато субсидиите за кораба - майка излизат от моя джоб, малко не е приемливо седмицата ми да започва с нейните "страсти"...

#ДАНСwithme
#извинисебе

#ХАРТА13
#усмихнисебе


22 април, 2013



http://www.vremezaizbor.com/

Какво е „Време за избор“?
„Време за избор“ е онлайн приложение, което позволява на гласоподавателите да сравнят възгледите си по различните политики с позициите на основните политически партии или коалиции. Досега са проведени няколко опита с подобни приложения, наричани понякога VAA (Voting Advice Applications) в Европа и Америка. За разлика от другите подобни приложения обаче „Време за избор“ не дава „препоръки за гласуване“ на своите потребители. Всъщност, ние използваме различни методи за изчисление на съвпаденията, за да достигнем до няколко различни резултата (Виж „Защо има две стълбовидни диаграми за подредба на партиите?“). „Време за избор“ следователно не е предназначено да казва на гражданите как би трябвало да гласуват, а само да им покаже къде е тяхното място в политическия спектър по различни въпроси на политиките спрямо основните партии/коалиции.

Как работи проектът?
Механизмът е прост: преди избори група изследователи кодират (систематизират позициите на партиите/коалициите по предварително зададени критерии/въпроси) основните партии/коалиции според позициите им по различните политики. Впоследствие потребителите на приложението попълват същия въпросник и изразяват своите предпочитания. Системата всъщност съпоставя отговорите на партиите/коалициите с тези на потребителите. Крайният резултат е подредбата на партиите/коалициите според това колко са близки те до потребителя.

До каква степен е независим?
„Време за избор“ е изцяло академичен проект, който не е свързан с никоя политическа партия или движение. Въпросникът е разработен от изследователи от Европейския институт, София, Нов български университет и Центъра за електронна демокрация към Цюрихския университет. Политическите партии не са имали въздействие върху разработването на проекта и цялата информация е събрана от независими експерти.

Как подбрахме въпросите?
Екипът от изследователи състави въпросника, за да открои някои от актуалните въпроси по време на предизборната кампания и да засегне теми, които българските избиратели считат за важни (икономика, околна среда, общество, ценности, правов ред, външна политика).

Как кодирахме партиите?
Академичният екип базира кодирането на партиите/коалициите върху разнообразни източници, включително политически заявления, речи на партиите/коалициите и мнения на странични експерти. Впоследствие експертите, които кодират, сравняват резултатите си за всяка партия/коалиция до постигане на съгласие, в случаите когато мненията им се разминават.

Как се интерпретира подредбата на партиите?
„Време за избор“ ще покаже Вашите съответствия с цялостната политика на по-големите партии/коалиции. Коефициентът на съвпадение е в обхват от -100% (пълно несъгласие) до +100% (пълно съгласие). Коефициентът на съвпадение е така изчислен, че резултатите от 0% до 40% да отговарят на слабо съвпадение (диаграмата е означена с жълт цвят). Зелената диаграма (отбелязваща силно съвпадение) излиза, когато съвпадението с партия/коалиция е 40% или повече, а червената диаграма (никакво съвпадение, т.е. несъгласие) се появява, когато коефициентът на съвпадение е по-малък от 0%.

Защо има две стълбовидни диаграми за подредба на партиите?
Тъй като е възможно да се използват два алгоритъма за изчисление на резултатите, ние предоставяме на потребителя и двата варианта. Базовата стълбовидна диаграма взима предвид това дали потребителите и партията/коалицията са „на една и съща позиция“, както и степента на убеденост в предпочитанията (напр. когато потребителите и партиите са напълно съгласни, се присъждат повече положителни стойности, а когато потребителите/партиите са в различните краища на осите, се присъждат повече отрицателни стойности). Алтернативната стълбовидна диаграма взима предвид само „разстоянията“ между потребителя и партията/коалицията по всеки въпрос, без да отбелязва дали потребителят и партията/коалицията са „на една и съща позиция“. Обикновено и двете диаграми изобразяват подобни подредби на партиите/коалициите, въпреки че базовият подход прилага по-стриктни критерии, съответно е по-склонен към по-ниски стойности.

Как се интерпретира графиката „Близост до партиите“?
Графиките в тази секция са полюсни диаграми. Потребителят е разположен в средата на графиката, а позициите на партиите/коалициите по шестте политически теми (икономика, околна среда, общество, ценности, правов ред, външна политика) са съобразени с тази на потребителя. Ако има много празно пространство, тогава разликата между потребителя и партията/коалицията по дадените политически теми е или малка, или никаква, т.е. потребителят и партията/коалицията имат много сходни позиции. Пространство, оцветено в червено, свидетелства за различия между потребителя и партията/коалицията. За да види разстоянията спрямо всяка политическа тема, потребителят трябва да постави мишката си върху точките в полярната диаграма.

Как се интерпретира графиката „Вашата политическа карта“?
Двуизмерната карта включва две от най-отчетливите измерения в политиката – едното, свързано с икономическите въпроси, а другото, със социалните/културните ценности. 10 от 30-те политически твърдения принадлежат към икономическото измерение, други 10 спадат към културното измерение. Според възгледите си спрямо формулираните въпроси, потребителят/партията се разполагат (със звезда) спрямо осите, измерващи отношението им към държавната регулация/свободната конкуренция и традиционните/реформаторските ценности. Тъй като не всички 30 твърдения неизменно следват тези две измерения, потребителят може да открие, че върху картата той е по-близо до определена партия, отколкото показва диаграмата „Подредба на партиите“. Следователно, кръгът в картата показва къде се е самоопределил потребителят, когато е отговарял на двата основни въпроса за икономиката и социалните/културните ценности.

Мога ли да поставя допълнителна тежест върху въпроси, които смятам за важни?
Да. Ако кликнете върху „Задълбочен анализ“, ще можете да маркирате въпросите, които считате за изключително важни. Ще можете също така да отбележите и твърденията, които смятате за маловажни. В такъв случай приложението ще преизчисли съвпаденията Ви с всяка партия/коалиция. За да достигнете до преизчислените данни, се върнете на „Подредба на партиите“ и „Вашата политическа карта“.

Мога ли да видя как са кодирани партиите?
Да. Ако кликнете на „Отговори на партиите“ от страницата „Вашите резултати“, ще видите собствените си отговори до тези на партията/коалицията, която е определена за най-силно Ваше съвпадение. Когато кликнете върху иконите на другите партии/коалиции (разположени в горния десен ъгъл на страницата), може да видите и техните отговори, редом до Вашите.

Какво става с всички събрани данни?
Не събираме никакви лични данни. „Време за избор“ не използва или изисква от своите потребители информация, разкриваща тяхната самоличност. Съответно данните за целите на академичното изследване могат да бъдат употребени само в анонимен формат.

Кой стои зад „Време за избор“?
„Време за избор” е съвместен академичен проект с идеална цел. В него участват изследователи от Европейския институт, София, Нов български университет и Центъра за електронна демокрация (c2d) към Цюрихския университет.

Мога ли да ви намеря във Фейсбук?
http://www.facebook.com/VremeZaIzbor

vremezaizbor@gmail.com