pink dreams

момичешка равносметка

какво става в главата на момичетата след като открият обувките с токчета? какво става в главата на момчетата след като открият момиче, открило обувките с токчета? малко късно съм се сетила, това мноооооого отдавна трябваше да ми е ясно... ама явно сега ми било времето, и на тези години в мен продължават да се отключват незнайно-къде-подтискани женски инстинкти. странно как едни обувки с токчета ми донесоха неподозирани чувства и усещания. два дни ги носих, невероятно удобни, почти официални, хем строги, хем ЖЕНСКИ, а най- големия парадокс - избрани и купени от МЪЖ. какъв прекрасен мъж, да има усещания, които жена му не е открила у себе си, въпреки, че отдавна и е било време...

за мъжа - друг път, сега става дума за женските чувства, минаващи през главата на X - хромозомния индивид, качен на токчета. не са много - но са все приятни: аууу краката ми наистина изглеждат по- дълги... аууу дупето ми стърчи още повече, гърба ми се изправи, от това пък циците ми станаха по-забележителни... абе всичко ми се промени и най- вече моето усещане, че съм секси, от едни обувки - моите 7 см сексапил... къде сте били до сега?!?!

Easy

 
Know it sounds funny but I just can't stand the pain
Girl I'm leaving you tomorrow
Seems to me girl you know I've done all I can
You see I begged, stole and I borrowed
Yeah
That's why I'm easy
I'm easy like sunday morning
That's why I'm easy
I'm easy like sunday morning
I wanna be high
Soo high
I wanna be free to know the things I do are right
I wanna be free
Just me
Oh baby
That's why I'm easy
I'm easy like sunday morning
That's why I'm easy
I'm easy like sunday morning

FAITH NO MORE

между два свята

любимото ми състояние - очите ми се затварят и крайниците ми олекват, лекичко опитвам да си отворя клепачите, почти успявам, но се оставям съня да ме победи... заспивам, но преди да засънувам, пред затворените ми очи минават няколко картинки: "орион" гледан от двора на нашата къща, листата на смокинята закриват някои от звездите... лисичата дупка - горе в скалите срещу селската къща на баба ми, къщата, която всяко лято пълнехме и в която се чувствахме най-свободни на света... едно бяло перде на оранжеви точки, което се развява през прозореца от лекичкия вятър, посред лято в моята стая в къщата насред града...

преди четири години когато съзнанието ми отказа да внимава и да се държи адекватно, лекарката, която видимо се забавляваше с моята неспособност да се контролирам, ме посъветва: мисли си само за хубавите неща които си спомняш - нещо от детството например... сега четири години по - късно продължавам да заспивам с детските си спомени, обогатени с няколко невъзможни и нереални усещания за допир до гладка и твърда кожа, леко хладна, за лилав поглед, който само аз виждам, някъде между реалността и съня, някъде между два свята...

Bittersweet...