Happy St. Patrick's Day

purple dreams

wicked game... или момичешка равносметка 2

трети пореден почивен ден... стоим една срещу друга, усмихваме се, гримасничим, думите ни изпреварват мислите - говорим си... АЗ легнала в синята си спалня, върху куп от възглавници на цветя и райета, със сивия компютър върху корема (така и не намерих правилната поза), ТЯ, на 400 км в западна посока, седнала в големия си дизайнерски фотьойл на цветя и пауни, с очила (отдавна не съм я виждала със зелените лещи...) и цигара между пръстите си на пианистка, същите тези пръсти, които изписват дума след дума по черната клавиатура, пред очите ми, говорим си...

- ооо, а! забравих да ти кажа...

- а пък в събота като излизахме и да ти кажа...

- и да знаеш гледахме страшен филм...

- уфф, да бее и аз съм ги заредила и не мога да стигна до тях с тоя фейспъб...

- ти представяш ли си...

- Божеее, как сме живяли? А?! 

- ааа, ще ходя да чета аз, три книги ме чакат, ти какво правиш бе?

- ами ровя тука из сайтовете за сандалки  и рокли....

- май си подранила малко ми се струва...

- а! подранила съм аз - докато ги харесам, избера, поръчам и дойдат ще стане края на април...

- е как ги избираш без да мериш?

- роклята ще я избера, но сандалите не ми е много ясно как ще стане...

- аз май ще ходя с ботуши още два месеца, нашта сандали?!?

- май ще са нашенски ;)

- да не си вземеш пак от ония плоските, дето почти си боса?

- неее, аз от миналата година искам с ток и каишкиии, но все не си харесвах...

- СТИГА бе? не мога да повярвам...

- абе ти занеш ли как изпъкват циците и дупето като си на високи сандали?

- охооо, добър ден!!!

- и с какъв завистлив поглед започват да те гледат другите жени...

- е, ти защо мислиш, че от 15 годишна съм се похендрила на токове и съм облякла презрамки?

- хихихи

- да не мислиш, че е заради някакъв си мъж!!! никой мъжки поглед няма тоя ефект, който има завистливия женски ;)

- да, ама аз много късно го открих, майка ми цял живот е отглеждала момче и трябваше всичко да откривам сама...

- вярно, а и аз късно се появих, но ситуацията явно е поправима!

правя беше ТЯ, нищо не правим в този живот за мъжете, толкова сме заети да се състезаваме със собствения си пол, да търсим всеки път оня, завистливия поглед в другите женски очи, който ще ни донесе сладкото усещане, че сме победили и в тази битка... 

и защо ми трябваше да "откривам" и тази сладост? не е ли била права майка ми да не ме научи, все пак си живеех добре до миналото лято, преди да направя великото си откритие...

или пък съм пропиляла половината си живот в невежество и съм изтървала "купища възможности" - разбирай мъже... 

и трябвало ли е да водя "тези битки", да печеля "тези победи" и да се храня от "сладкото усещане" - явно да... 

права е ТЯ, прав е и познавачът на съвременните междуполови отношения георги неделчев, който твърди в книгата си: Това им дай на жените - да се състезават със себеподобни и по възможност да печелят. Нищо не може да зарадва едно момиче толкова, колкото триумфът над конкурентка. В каквато и да било дисциплина. Ако са замесени мъже, още по-добре.

колко ли ги забавляваме тези мъже с нашите малки ежедневни битчици, мечтани победички и сладки усещания... и колко ли мъж трябва да си, да те вълнуват безкрай тези женски номерца? 

и МОЛЯ после не ми казвайте, че всички мъже са еднакви, а ние какви сме?