31 декември, 2011
26 декември, 2011
2011та, криза НЯМА - Една повече от добра година!
По пътя между два магазина от предколедния шопинг тур, увита в мек шал и ново яке си мисля за изтичащата година. Студения вятър прояснява мислите ми и ги подрежда по месеци. Януари, февруари, март - нов проект, голямо мислене, голямо смятане и голямо писане. И голямото пренебрегване на онова гласче, което крещеше - ТОВА НЕ Е ЗА ТЕБ!
Април, май, юни - ново бебе - най- накрая момиче, след поредицата от малки мъже, през последните 4 години, смятането и писането продължава, вече следпроектно. А аз преминах от младите към зрелите европейци, закръгляйки 35.
Юли, август, септември - облекчение и море, море и голф, и любимия ми тригодишен Началник, а писането продължава. И лудостта продължава, не че ме е напускала някога. Септември ли казах - тази година септември трябваше да го забранят и ще намеря още поне 20 човека да се подпишат под това ми искане!
Октомври - отрезвително въздействие имаше този октомври, тъжно, но и положително. Ноември! Ех, Ноември! Намерих нова любов или по- скоро преоткрих една стара, формулировката няма особено значение. Оставих сърцето си в сърцето на Средиземно море. Декември - през декември получих всичко. Първо дойде изкристализиралото решение: никога-повече-не-пренебрегвай-ОНОВА-ГЛАСЧЕ, никога-повече-не-прави-компромиси-с-важните-неща, за-напред-разчитай-само-на-себе-си. После дойде и новото вдъхновение, а накрая си дойде Синеочето, попълни семейното щастие и започнаха празниците.
Декември си отива след 5 дни, с него си отива и една повече от добра година, много - по добра от предишната и малко по- лоша от следващата. Отказвам да слушам за кризи - криза няма, тя е в главите ви, а от там можете само вие да я извадите. Отказвам да слушам мрънканици и оправдания, че космоса ни пречи, както и отказа да си признаем, че ракетата ни е крива. Продължавам да съм убедена, че след като аз мога да работя по 16 часа в денонощието с желание, то всеки би могъл да получи удовлетворение от работата си. И както аз не признавам кризи, така никой не би трябвало да се оправдава с тях. Отказвам да се примиря с внушенията, че някой друг е ковач на съдбата ми и че алтернативи няма, и вярвам, че спасението на давещите се е в ръцете на самите тях.
Какво искам от 2012та? Бях свикнала с мисълта, че маите са прави и всичко ще свърши. Даже се бях приготвила за това и го чаках с нетърпение, и любопитство. Все пак е добре от време на време, през някой друг век, да има прочистване на планетата. Да, ама се оказа, че нямало да стане точно така и извадих План Б.
Той включва: Здраве, като мине човек от групата на младежите в по- горната графа и му е нужно все повече. Търпение, за да довърша спокойно това, което започнах. И малко любов, за разкош, която да ми дава смисъл и сили, да се изправям всяка сутрин.
Не е много нали?
Но за мен е достатъчно!
25 декември, 2011
12 декември, 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)