между два свята

любимото ми състояние - очите ми се затварят и крайниците ми олекват, лекичко опитвам да си отворя клепачите, почти успявам, но се оставям съня да ме победи... заспивам, но преди да засънувам, пред затворените ми очи минават няколко картинки: "орион" гледан от двора на нашата къща, листата на смокинята закриват някои от звездите... лисичата дупка - горе в скалите срещу селската къща на баба ми, къщата, която всяко лято пълнехме и в която се чувствахме най-свободни на света... едно бяло перде на оранжеви точки, което се развява през прозореца от лекичкия вятър, посред лято в моята стая в къщата насред града...

преди четири години когато съзнанието ми отказа да внимава и да се държи адекватно, лекарката, която видимо се забавляваше с моята неспособност да се контролирам, ме посъветва: мисли си само за хубавите неща които си спомняш - нещо от детството например... сега четири години по - късно продължавам да заспивам с детските си спомени, обогатени с няколко невъзможни и нереални усещания за допир до гладка и твърда кожа, леко хладна, за лилав поглед, който само аз виждам, някъде между реалността и съня, някъде между два свята...