- Ало на работа ли си бе маме?
- Да, мамо, казвай бързо...
- Аааа, аз само да ти кажа, че ние с баба ти ходихме да и вземат кръв...
- Е?
- Ами с колата...
- Е?
- За изследването бе маме...
- Аха...
- Разултатите ще станат след един час...
- Добре, мамо, айде после да...
- И маменце то така е по- удобно с колата на леля Денка... Вие какво правите маме?
- Нищо... Както всеки ден...
- Ние ще пазаруваме сега и ще изчакаме резултатите, да знаеш, че съм изпълнила задачата...
- Коя задача бе мамо?
- Е как коя - за изследването на баба ти... с леля Денка с колата сме... Вие какво правите?
- Нищо казах ти вече...
- Ееее, ами какво искаш да ти донесе Дядо Коледа?
- Нищо не искам мамо... айде после да говорим, че...
- Е как бе маменце? нещо трябва да искаш... Тя леля Денка отиде сега да си вземе лекарствата от нейната лекарка, после като станат резултатите ще се приберем...
- ...
- И маме баба ти каза, че не може то така нищо... кажи какво искаш?
- Спокойствие искам мамо...
- Хахахаха ей че си ама маме... айде че леля Денка идва, ще ти звънна после пак...
Три коледно екзистенциални въпроса ми се въртят в главата след този разговор вече една седмица:
И аз ли ще стана като майка ми?
Ще имат ли сили моите деца да ме изтърпят?
и... Who the fuck is леля Денка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар