

Тъмно, мълчаливо и влажно помещение.
Тъмно, мълчаливо, неизказано събуждане.
Събуждам се със тяло, натъртено, болящо и мозък, пищящ от страх.
Опитвам се да се огледам, но виждам само сиви прашни стени и ниша за врата, водеща към сумрачен и мръсен коридор.
И усещането.
Усещането че не съм сам, че тя е до мен, трепереща от студ и неизвестност, притисната в тялото ми.
Желанието.
Желанието да избягаме, като праисторически маймуни, от студената тъмна гора и да се скрием в пещерата си. Да се сгреем на огъня и да сме живи до утрото. Поне.
Ставаме и тръгваме плахо в сумрачния коридор, подминаваме редиците от мръснобели врати.
Не зная защо сме тук и накъде отиваме, не зная от какво бягаме, но усещам че и двамата сме смъртно уплашени.
Вратата.
Спираме пред една от вратите и натискам бравата. Отваря се и влизаме крадешком вътре.
Няма никой, стаята прилича много на жилище на сам човек, прибиращ се само за да поспи между два напрегнати работни дни, умерено разхвърляно и мръсно, празен хладилник. Гладни сме.
Поглеждам през прозореца, зимен следобед, наоколо много панелни блокове и поляни между тях, покрити с дълбок сняг. И хора.
Хората.
Някои се разхождат в снега, други, като застинали каменни статуи чакат нещо. Облечени са в странно пъстри за зимен следобед дрехи. Летни дрехи.
Има нещо неестествено в тях. Вглеждам се и виждам очите, красиви лимоненожълти очи зад вертикални цепки и устни със ужасяващо много зъби зад тях.
Спомена.
Тогава си спомням всичко, нападението, безкръвния космически удар, дълбокият сън с която обвиха Земята през първите 3 месеца и жестокия терор след това. Резерватите в екваториалните области където бяхме натикани и трябваше да се борим за живота си с лъвовете.
Затворническия самолет, който бе свален от ракета на съпротивата и бягството ни към близкия малък град, обезумели от студ и отчаяание.
Безумството.
Отварям прозореца, поглеждам надолу, десет метра до снега и заслизваме по перилата на терасите, следени от равнодушните очи на завоевателите. Нагазваме в снега боси и побягваме сред блоковете към края на градчето.
В сърцата ни бавно се възражда ужаса от годините робство, ужаса внушаван от нетрепкащите очи на пришълците и от абсолютното безстрастие с което ни залавят, убиват и осакатяват в изследвания .
Безстрастието с което живеят в нашите градове.
Бягаме като ранени, избягали от касапина животни, които усещат че смъртта е близо, но всичко което могат да направят е да бягат.
Смъртта.
Бягаме все по бавно и бавно, вече сме извън града, всред дълбок сняг и редки дървета и сумрак се спуска бавно над нас.
Едва се движим от изтощение и скоро пада тя , а аз спирам до нея и също падам, за да я стопля с тялото си.
Постепенно се унасяме в сън , от който знаем че няма да се събудим и последното което правим е да стиснем силно ръцете си.
И съвсем в просъница виждам студените жълти очи на група пришълци, стоящи около нас и мълчаливо обсъждащи нещо.
Края на експеримента с мен и Ирина?…
------------
*от bliznaka
Баба Чатка и Баба Нетка в скайпа (диалог)
Чатке, как си ма, какво праят децата?
Аа, не съм ги чула още днес. Сутринта само си проверих пощата, ама после имах работа. Трябваше да рефрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бин-а. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще си пусна скайпа и ще си чатна с моите.
Ааа, добре ще направиш. Аз пък днес цял ден стоя на компа. Трябваше да даунлоудна ябълките от градината на двора и да максимизирам жилетката на дядото, че му е утесняла. Ама намерих едно място в нета, дека дават голи юзъри. Червих се, червих се, ама три часа ги гледах!
Ауу, Нетке. Ми да ми пратиш линк у скайпа, че да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала! Дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито и Рамът не му стига. А да не говорим, че хард дискът му вече изобщо не е хард.
Ее, стига и ти. И ние вече за нищо не ставаме, Чаткеее. Даже и за спам не ставаме. Ако можех да се сейвна така както бях преди 40 години...
Ще ти копи пейстна една снимка откакто бях на 25 години. Знаеш ли каква красавица бях? Без никакви бъгове! А тогава нямаше фотошоп! Сега вече и аз съм станала за рестартиране...Целият ми десктоп се е набръчкал!
Ауу, Чатке, ние се заприказвахме, ама аз се сетих, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емот икона. Ще ми услужиш ли с онази голямата лъжица, че моите всичките са зипирани версии?
БАБА ЧАТКА
Нетке, не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито.
БАБА НЕТКА
Не помня такова нещо, бе Чатке!
Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна.
БАБА НЕТКА
Няма такова нещо!
БАБА ЧАТКА
Така ли! Ти лъжкиня ли ме наричаш! Какво си позволяваш! Ууу, да ти се скапе скайпа дано!
БАБА НЕТКА
Аа, така ли! Магарето ти троянски кон да стане!
БАБА ЧАТКА
Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в Май Докюментс!
БАБА НЕТКА
Да качиш 30 гигабайта дано. Всичките на корема и бедрата дано!
БАБА ЧАТКА
Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето!
БАБА НЕТКА
Котка да ти изяде мишката!
БАБА ЧАТКА
Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките!
БАБА НЕТКА
Някоя невестулка да ти хакне кокошките!
БАБА ЧАТКА
Да ти се скапят драйверите на мотиката и с ръце да копаеш земята!
БАБА НЕТКА
Дядото ти да си ъпгрейдне хард диска и да си хване млада юзърка!
БАБА ЧАТКА
Лицето ти на пиксели да стане!
БАБА НЕТКА
Кучето ти на оптичен кабел да се обеси!
БАБА ЧАТКА
Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти окрадне всички вещи!
БАБА НЕТКА
И компютъра ли?
БАБА ЧАТКА
И компютъра!
БАБА НЕТКА
Иии, пепел ти на ю ес би входа! Повече няма да правя с теб ни аудио, ни видео чат! Даже не искам да ти чувам никнейма, да знаеш!
БАБА ЧАТКА
Ммм, дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка...