31 януари, 2009
27 януари, 2009
куфарът, който винаги влачим
М: - прибра ли се?
А: - прибрах се... ти какво правиш? стягаш ли куфара вече :)
М: - още не, от утре започвам, сега само мятам в един сак, разни неща, които си мисля, че ще ми трябват...
А: - забелязала ли си колко неща мъкнем, неща, които изобщо не са ни необходими...
М: - това се опитвам да избегна...
А: - обикновено ги слагаме и после ги връщаме, сгънати, така както са били приготвени... вземаме ги за "всеки случай" само дето тоя случай все не идва, пък уж бил всеки :) последния път взех най-малката възможна чанта, за да не нося излишни неща.. май това е начина :)
М ще напълни нейния куфар, ще излети, ще си свърши работата и ще се прибере... и съм сигурна, че когато го отвори пак ще намери нещо, което спокойно е можело да остане в София...
------------------
Тези неща не заемат мястото на други, нужни, не се питаме: това защо го взех, вместо онова? мислим, че ни трябват, въпреки, че спокойно можем да минем без тях 4,5 или дори 10 дни, а може би и цял живот?
------------------
Защо тогава в тоя куфар, който винаги влача, по улици, летища, гари, хотели, има поне две неща, които спокойно можех да оставя в къщи? онова червеното (никой не носи червено този сезон) и онова синьото (какво съм се лепнала за него, толкова е светло и така не ми отива), сивото и лилавото щяха да са ми достатъчни, та те СА ми достатъчни!
Вечното сиво - меко, топло, сигурно, класическо, никога няма да е прекалено, никога няма да е обикновено, винаги е на мястото си, винаги е готово за всички случаи...
Вълшебното лилаво - не мога без неговата магия, не искам без неговата сила, кралското усещане, което ми носи, унеса, който ме омайва, когато го допра до кожата си...
най-малката, възможна чанта, май това е начина... едно сиво - вечно и едно лилаво - вълшебно...
за какво ми беше този огромен куфар, който влача вече 32 години?
13 януари, 2009
Trans penis mihi est...*
Ако Цезар беше жена Trans penis mihi est... щеше да звучи като През тръбата ми е... ако Цезар беше украинка, съвсем подходящо щеше да бъде това През тръбата ми е...
за негово щастие Цезар не е нито жена нито украйнка, за наше нещастие ние без да сме Цезар през последните дни всчко ни е През тръбата... по- точно в тръбата няма нищо, освен българското нещастие, мизерия и студ, ама от оня - кучешкия... За тоя студ онези с пенисите казват - Това време не е за мъже и постъпват не като мъже:
01 януари: Русия врътна газовото кранче на Украйна
05 януари: Имаме запаси от газ за 2 месеца
06 януари: Станишев спешно звънна на Путин, Първанов препита Юшченко
07 януари: Газовата криза сбира всички при Първанов
08 януари: Газовият студ тласка Европа към Студена война
09 януари: Газовата криза стигна нова точка на замръзване
10 януари: Украинският газ идва най-рано утре вечер
11 януари: Украйна няма да може да ни изпрати газ
12 януари: Газът потича
13 януари: Киев се фръцна. Не пуска газа на Русия
СТИГА! ясно е, че вместо пенис, ни трябва тръба и не каква да е, ами пълна с газ...
Тъй, че да ме извинява Цезар, ама ни е през тръбата тоя път, а като се замисля май всеки път...
---------
със специални благодарности към Борис, за познанията му по латински, този толкова актуален "мъртъв" език
за негово щастие Цезар не е нито жена нито украйнка, за наше нещастие ние без да сме Цезар през последните дни всчко ни е През тръбата... по- точно в тръбата няма нищо, освен българското нещастие, мизерия и студ, ама от оня - кучешкия... За тоя студ онези с пенисите казват - Това време не е за мъже и постъпват не като мъже:
01 януари: Русия врътна газовото кранче на Украйна
05 януари: Имаме запаси от газ за 2 месеца
06 януари: Станишев спешно звънна на Путин, Първанов препита Юшченко
07 януари: Газовата криза сбира всички при Първанов
08 януари: Газовият студ тласка Европа към Студена война
09 януари: Газовата криза стигна нова точка на замръзване
10 януари: Украинският газ идва най-рано утре вечер
11 януари: Украйна няма да може да ни изпрати газ
12 януари: Газът потича
13 януари: Киев се фръцна. Не пуска газа на Русия
СТИГА! ясно е, че вместо пенис, ни трябва тръба и не каква да е, ами пълна с газ...
Тъй, че да ме извинява Цезар, ама ни е през тръбата тоя път, а като се замисля май всеки път...
---------
със специални благодарности към Борис, за познанията му по латински, този толкова актуален "мъртъв" език
12 януари, 2009
forever young
Списък с хранителните продукти, помагащи за подмладяването на организма и за удължаването на живота, съставен на основата на направените през последните години открития, свързани с биохимическите механизми на стареенето на клетките на човешкия организъм.
черен шоколад, кафе и чай
също ябълки, черно френско грозде (касис), черна боровинка, броколи, череша, домати, нар, портокали, праскови, сливи, малини, червено грозде, червен лук, спанак, ягоди, жито, ядки
черен шоколад, кафе и чай
също ябълки, черно френско грозде (касис), черна боровинка, броколи, череша, домати, нар, портокали, праскови, сливи, малини, червено грозде, червен лук, спанак, ягоди, жито, ядки
какво искат жените
Крал Артур бил пленен в една битка и враговете му казали:
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?
Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не - по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
- Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива.
В душата си тя винаги е вещица!!!
- Има само един начин да избегнеш смъртта, която те очаква. Трябва да отговориш на един въпрос. Но той е изключително труден. За сметка на това ще имаш цяла година да намериш отговора. Сега ще те пуснем, а ти ни дай своята рицарска дума, че ако не откриеш отговора, ще се върнеш, за да бъдеш посечен. И така, въпросът е: Какво най-много искат жените?
Върнал се крал Артур в своето кралство, разпитал всички жени там, но никоя не успяла да му даде смислен отговор. Вече се бил отчаял, когато един старец го посъветвал:
- Иди в старата гора, потърси вещицата, която живее там. Тя знае отговора, но и цената, която ще поиска, е изключително висока.
Крал Артур отишъл при вещицата и тя му казала:
- Да, зная отговора, но ако искаш и ти да го научиш, ще трябва да се ожениш за мен.
Погледнал Артур ужасната вещица, гърбава, мръсна, дрипава и само с един зъб в устата и рекъл:
- Не - по-добре да умра.
Но всички рицари от кръглата маса го замолили да се съгласи, защото иначе кралството ще загине. Отстъпил крал Артур на молбите, съгласил се и вещицата му открила отговора:
- Жените - казала му тя - най-много от всичко искат сами да управляват живота си и да не им се пречи на свободата.
Това бил верният отговор и Артур спасил живота си, но трябвало да плати ужасната цена. На сватбата редом с блестящия рицар се мъдрела вещицата, която воняла нетърпимо, оригвала се и лапала с ръце от изисканите блюда. Но кралят бил истински рицар и нито веднъж не показал, че това му е неприятно. Настъпила първата брачна нощ, но когато Артур влязъл в спалнята, неочаквано видял в леглото прекрасна млада девойка, а от вещицата нямало и следа.
- Какво става тук? - попитал Артур, а девойката отговорила:
- Задето се ожени за мен и ме търпя на сватбата, ще ти направя подарък - половината денонощие ще бъда вещица, а половината - девойка. Остава ти да избереш кога да съм вещица - през деня или през нощта?
Замислил се Артур - какво да избере? Да го виждат през деня редом с прекрасна девойка, а през нощта да трябва да спи с вещица, или обратното? След това казал:
- Ти сама избери кога каква да бъдеш.
Усмихнала се девойката и рекла:
- Защото зачиташ волята ми и прояви уважение към мен - през цялото време ще бъда девойка.
И така те заживели щастливо до дълбоки старини.
Поука: Няма значение каква е жената - умна или глупава, стара или млада, грозна или красива.
В душата си тя винаги е вещица!!!
05 януари, 2009
01 януари, 2009
Абонамент за:
Публикации (Atom)